Тази изложба е за паметта. Това са моменти, които по един театрален начин са застинали в моите творби и много ми се иска публиката да е свободна да ги тълкува, каза пред БТА авторката. „Стъпките на нашите деди носят усещането за многото хора, които са причина да ни има нас, благодарение на чийто труд е възможно нашето време. Това е философски поглед над основни понятия, които ме вълнуват, заключени най-вече в предметите, усещането за допир, за истинска вещ, която носи в себе си спомен и код. Това са инструментите, с които си служа, за да създам атмосферата, в която хората да се потопят“, обясни тя. Всички творби са придружени от текстове, които обясняват идеите на художничката.
По думите й папирусите на фасадата са свързани с размишленията за болката и жертвоприношението пред творчеството, които е трябвало да отдаде за своята работа, както и за биологичната единица клетка и за стъпките на нашите деди.
В двора са разположени и три време-пространствени полета в метални кубове. Първият е с детски рисунки на Серафимова, пейка и висящи гумени играчки. Авторката влага в тях идеята за детските илюзии и множество идеали и красиви мечти, с които трябва да се сбогуваме. „Тук няма знак, порастването не е отрицателно, важното е да се осмисля. Разглеждам и проблема за меланхолията с въпроса до каква степен имаме нужда да пазим нещата си и кога имаме сила да ги изхвърлим“, посочи тя.
Второто поле е обитавано от стихийно състояние, свързано със скритите частици тъкан в дюшека. То задава въпроса кой е правил парчетата и коя е силата, скрита в текстила, върху която ние спим. Подсказвам принципа на многото слоеве значения, вмъкнати в материята, на енергията, за която не си даваме сметка всеки ден, докато я ползваме, посочи Серафимова.
Третата й инсталация е с две различни по природа тела, които олицетворяват селската и градската култура. Едното е компилативен образ на причудливо създание от ковьори, черги и покривки, които помним от нашето детство. „Смесицата от шевици, с помощта на текстове към нея, обяснява как жените са имали нужда да оставят следа за идентичността си с конец. Един своеобразен подпис в паметта“, обясни авторката. Заедно с него тя поставя цилиндър, облечен във фабрично сгънати нови носни кърпички, които оформят мозайка. Тя вижда в този валяк ежедневно случващите се събития от времето на нашите родители, задължителните навици, които изграждат хората. Колелото може да се върти от зрителите, за да се преживее повторението, контрастиращо на другата форма в куба.
Специално за изложбата си във Варна, с помощта на маркетолога Габриела Евстатиева и графичния дизайнер Христо Христов, Огняна Серафимова е създала и 8 вида картички с въпроси, които са разпространени на различни места в града и ще бъдат раздавани при откриването на експозицията довечера. В тях авторката на проекта събира мнения за вкуса на болката, миризмата на детството, емоционалната памет. Всеки може да напише отговора си и да го постави в специална кутия. Аз ще се вслушам в личните време-пространствени полета на зрителите и после това може да доведе до нови творби или допълване на тази експозиция, каза тя.
Огняна Серафимова е родена във Варна, възпитаник е на Националното училище по изкуства „Добри Христов“. Завършила е Сценография в Националната художествена академия. Има над 15-годишен опит като сценограф на драматични, танцови и куклени представления, видео и филмови продукции, колективни и самостоятелни изложби, кураторски проекти. Публиката във Варна я познава от гостуването на високо-технологичния павилион Conglomerate, който беше ситуиран на третия етаж в Градската галерия през 2021 г. и представи България на Световното сценографско квадриенале в Прага през 2019-а.
Настоящият й авторски проект „Време-пространствени полета“ е продуциран от фондация „Август в изкуството“ и се реализира с подкрепата на Фонд „Култура“ към Община Варна в партньорство с културна организация „Кинестетик проджект“ и „Колективът“ с инициативата „Изкуство в парка“.
Както БТА писа, в рамките на третия форум „Изкуството като противодействие“ на Варненската градска галерия до 10 октомври са подредени изложби на фестивала „Процес - Пространство“ и на пловдивската група „Ръб“.