Изложба с картини на арх. Белин Моллов беше открита в хотелски комплекс край Гоце Делчев

Изложба с картини на арх. Белин Моллов, посветена на архитектурното и културно наследство на България, беше открита в хотелски комплекс край Гоце Делчев. Експозицията е част от програмата на осмото издание на фестивала за камерна музика „Неотъпкана пътека“ и представя изображения на обекти от културното наследство на България под егидата на ЮНЕСКО, раннохристиянски базилики и средновековни храмове от различни краища на страната.
„Аз съм архитект преди всичко, защото съм художник“, каза пред БТА арх. Белин Моллов. По думите му рисуването е негово занимание още от детските години, а след приключването на професионалната си кариера се е върнал към него с още по-голяма отдаденост. Моллов разказа, че професионалният му път е преминал през устройственото планиране и градско развитие. В продължение на две десетилетия той е работил в екипа на Генералния план на София, впоследствие е заемал ръководни позиции в Министерството на регионалното развитие, два пъти е бил заместник-министър и е представлявал България в Съвета на Европа. Сред най-значимите постижения в кариерата си той определя участието си в разработването на Европейската харта на градовете – документ, който поставя основите на съвременната политика за регионално и градско развитие в Европа.
За изложбата край Гоце Делчев арх. Моллов е подбрал акварели на раннохристиянски базилики, средновековни храмове и паметници на културата, включени в списъка на ЮНЕСКО. Всяка картина е съпътствана от кратък текст, който разказва историята на изобразената сграда, нейното предназначение и промените, през които е преминала през годините. Именно тези истории, по думите му, предизвикват най-голям интерес сред посетителите. „Хората често познават сградите, но не познават тяхната история“, отбеляза той.
Особено място в творчеството на арх. Моллов заема архитектурата на Българското възраждане. Той разказа, че една от тематичните му изложби е посветена на трите институции, които според него изграждат духовния облик на всяко българско селище – църквата, училището и читалището. Архитектът припомни, че първото министерство, създадено след Освобождението с указ на княз Александър Батенберг, е Министерството на просвещението, което определя като показателно за мястото на образованието и културата в изграждането на българската държава.
Арх. Моллов сподели, че продължава да работи по нови тематични колекции, сред които акварели на исторически железопътни гари. Наскоро е издал и книгата „101 акварела от България“, в която всяка творба е придружена от историческа информация за представения обект. По думите му целта е чрез изкуството да бъдат съхранявани не само образите на архитектурните паметници, но и паметта за хората и събитията, свързани с тях.
По време на разговора арх. Белин Моллов коментира и темата за регионалното развитие на България, с която продължава да се занимава и след края на кариерата си. Той изрази мнение, че районите за планиране трябва да бъдат изграждани около ясно разпознаваеми исторически и географски идентичности, които да създават по-силен облик и възможности за развитие. Като пример посочи Пиринско-Родопския регион, който определи като „зеленото сърце на Европа“ – определение, което, по думите му, е чул от европейски колега и което според него добре описва природното и културното богатство на този край.