Изложба с произведения на Андрей Молодкин и Сантяго Сиера ще бъде представена в „Квадрат 500“

Изложба „Изток – Запад“ с произведения на художниците Андрей Молодкин и Сантяго Сиера ще бъде представена в „Квадрат 500“. Откриването е на 26 ноември, съобщават от Националната художествена галерия (НХГ), които са организират експозицията съвместно с „.a/political“.
По думите им в експозицията авторите са обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация. 
Андрей Молодкин представя поредици от скици с химикалка върху хартия, посветени на едни от най-известните политически затворници на нашето време – Джулиан Асанж и Алексей Навални, починал през февруари тази година в затвор в Русия. Създадени през последните две години, работите директно и безкомпромисно визират съдбата на героите си. Портретите на Асанж – австралийският журналист, интернет активист и създател на „Уикилийкс“ (Wikileaks) – са от времето, когато по искане от САЩ той се намира в затвор в Лондон за даване на публичност на военна информация. Кулминацията на серията настъпва в „Дата на освобождаване” от май 2024 г. 
„В голямоформатния портрет мястото на датата е оставено празно с надеждата, че самият Асанж ще завърши работата, когато бъде освободен. Така и става – Асанж лично вписва датата - 24 юни 2024“, посочват от Националната галерия. Разказват, че през февруари тази година Молодкин публично обявява, че като художествен жест в подкрепа на Джулиан Асанж и на свободата на изразяване и достъп до информация взима за „заложници“ произведения на изкуството, включително на Рембранд и Пикасо, на стойност 45 000 000 долара и заплашва да ги унищожи в случай на смърт на Асанж в затвора, визуализирайки това в творбата „Превключвател на мъртвеца“. 
„Политически затворници в съвременна Испания“ (2018) на Сантяго Сиера представя черно-бели снимки с текстовете на политически обвинения срещу политици, активисти, художници и журналисти. Това е серия, илюстрираща отношението на автора към състоянието на гражданските свободи, отбелязват от НХГ. Добавят, че още в годината на създаването си работата е цензурирана и свалена от изложба в Мадрид.
„Ветерани“ е тема, към която Сиера се връща неведнъж, представяйки изправени в цял ръст с лице към стената фигури като знак на срама. Композираните така анонимни участници в различни въоръжени сблъсъци са, според автора, елементи от дехуманизиран, агресивен и репресиращ колективен инструмент на властта, независимо от причината, времето и мястото, при които той бива използван – в Германия, Афганистан, Ирак, Великобритания, Косово, Йемен, Сирия, Испания.
Във видеото на Сиера „Водовъртежът“ (2023) образите на футболисти от националния отбор на Гамбия се сменят със сцени от полицейски арести на чернокожи младежи, под звуковия съпровод на думите: „Европа е градина… По-голямата част от останалия свят е джунгла… Градинарите трябва да отидат в джунглата…“, произнесени през 2022 от тогавашния европейски комисар за външната политика Жозеп Борел. Пасивността на човешките фигури и цинизмът на аудиофона се сливат с авторската визия спрямо устойчивостта на колониализма и расизма, разказват от екипа на изложбата.
Творбите на Молодкин с названията „Демокрация“, допълнени с уточнения за медията – „окървавени плочи“ (2024) или „скулптура от нефт и светлина“ (2019) – се характеризират с термина „политически минимализъм“, възникнал след изложбата „Политическо/Минимално“, курирана от Клаус Бизенбах през 2009 с работи на политически ангажирани художници като Феликс Гонзалес-Торес, Моника Бонвичини, Алфредо Жар, Ай Вейвей. 
Определението се отнася към произведения с политическо послание, използващи очевидно разпознаваеми символични материали. По мнението на Молодкин, суровият петрол, стоманата, кръвта и капиталът управляват съвременния свят независимо от оформящите ги политически конструкции и реторика, разказват от НХГ. 
„Политическото изкуство като това на Молодкин и Сиера има особено значение в критични за обществото моменти, като апелира не толкова към естетически ориентирания поглед на зрителя, колкото към цялото общество в стремеж да го извади от навиците и клишетата. Предизвикателно, шокиращо и агресивно, то е задължителен коректив на демокрацията“, допълват от галерията.
/ ГН