В Медицински университет – Пловдив беше открита изложбата „В името на живота“, посветена на българската народна медицина, нейните лечебни практики и свързаните с тях вярвания. Експозицията е реализирана от Департамента по езиково обучение към висшето училище, съвместно с Музея на медицината и Регионалния етнографски музей – Пловдив.
Изложбата представя богатството на традиционните лечебни практики, предавани от поколение на поколение, свързани със съхраняването и опазването на здравето и живота на хората. „Експозицията показва някои от най-ярките представи за болестите, човешкото тяло, хората, които са лекували, както и статуса на болния в обществото“, сподели пред БТА Биляна Попова – куратор на изложбата и главен асистент в РЕМ – Пловдив.
Старите българи вярвали, че болестите са същества, обитаващи други светове, които вредят не само на тялото, но и на душата. След като покоси човека, болестта му отнема силата, затова се търсели начини за бързо и успешно излекуване чрез различни практики за защита и пречистване на духа и тялото. Прибягвало се е до помощта на лечители, билкари, знахари и чакръкчии, отправяли се молитви към светците св. Харалампий, св. Варвара и св. Пантелеймон, а също така се извършвали ритуали за изгонване и обезвреждане на зли духове.
В изложбата е представен обичаят „Калушари“, изпълняван в седмицата след Петдесетница – т.нар. Русалийска седмица, когато, според вярванията, се появяват демонични същества – „русалии“. За да излекуват болните от самодивска или русалийска болест, дружини от физически и духовно силни мъже обикаляли селата. Всеки от тях носел гега, направена от здрава дървесина като леска или дрян, а калпаците им били закичени с пелин. Начело стоял ватафинът. При обичая се използвало зелено гърне, пълно с вода и покрито с бяла кърпа. Постилала се нова черга, върху която лягал болният, а около него калушарите започвали да танцуват вихрени танци под звуците на тъпан или кавал. В момента на най-силна екзалтация ватафинът разбивал гърнето със своята гега, водата се разливала, опръсквала болния и той оздравявал.
Друг метод за лечение, например при жълтеница, включвал правене на три малки разреза – под езика, от двете страни на ушите и между веждите, за да „изтече лошата кръв“ и болният да оздравее. Вътрешните болести често се лекували чрез налагане на тялото със затоплени тухли или намазване с овча лой и свинска мас.
Хлябът, освен свещен символ, имал и лечебна сила. При епидемии се месел специален хляб, който хората оставяли на границата на селото, вярвайки, че така ще изгонят болестта. Освен това със хляб се е и баело, разказва още Биляна Попова.
Експозицията включва десет пана и оригинални експонати от фонда на музея, както и стари книги, посветени на билколечението. Посетителите могат да се докоснат до духовния и практичния свят на българския народ в неговата борба със заболяванията през вековете. Изложбата е част от инициативите, посветени на 80-годишнината от създаването на Медицински университет – Пловдив, и 25-годишнината на Департамента по езиково обучение.