Снимките, използвани в изложбата, са от архивите на ИМ „Искра”, Литературно-художествен музей „Чудомир”, Националния археологически музей при Българската академия на науките, Централния държавен архив, катедра „Археология” при Софийски университет „Св. Климент Охридски” и личните архиви на проф. Миглена Прашкова и Петя Големанова. В експозицията са включени 12 табла, представящи историята на проучването и опазването на паметника през годините, преплетена през професионалните биографии на личностите, които са свързани с това.
В тази експозиция ще видите имена, повечето от които са незаслужено непознати и съм убеден, че ще бъдете приятно изненадани от техните постижения, каза директорът на музея д-р Момчил Маринов. По думите му целта на екипа в тази изложба е да разгърне една малко позната страница от практиките по опазване и представяне на културното наследство. В нея представяме именно хората, които правят първичната експертиза и дават насоки и пример за опазване на този паметник, посочи той.
Когато започнахме да събираме материалите не се беше оформила идея за заглавието, разказа главният уредник на ИМ „Искра“ Меглена Първин. Тя подчерта, че всеки един от представените хора има впечатляваща професионална биография и че всъщност неговият досег с казанлъшката гробница е малка част от нея. „Всеки един от тях обаче бележи един малък етап в общите усилия този паметник да бъде съхранен не само за нас, но и за поколенията след нас. Тогава си дадох сметка, че те се явяват своеобразни пазители на паметта“, каза Първин. Тя отбеляза, че паметниците на културата са носители на информация за културата на хората, които са ги създали, а нашата роля е да ги пренесем във времето, за да ги представим и предадем на идните поколения. Според нея представените в изложбата специалисти са водени точно от тези принципи. В тази изложба ще имате удоволствието да се запознаете с кадри, някои от които се показват за пръв път, коментира още тя и благодари на институциите и на хората, помогнали за осъществяването на проекта.
Проф. Миглена Прашкова посочи, че изложбата е подготвена детайлно, с разностранна информация, свързана е с всички, дали част от себе си за този културен обект. „Вълнуващо е, защото познавах екипа “, каза тя. Според нея трудът на реставратора и на художника обикновено остава зад кадър. Затова възприемам тази изложба като едно засвидетелствано уважение към реставраторския труд, на който се дължат и много много други паметници в България, станали достояние на широката общественост, посочи проф. Прашкова. Тя изрази мнение, че казанлъшката Тракийска гробница е пример за опазване в световен мащаб, от който могат и днес да се учат поколенията, които се подготвят за бъдещата работа по опазване. „Благодарение на вас се вижда, че това не е в ръцете на един или двама души, а е свързано с работата на много специалисти от различни области, защото величината на обекта и сложната проблематика, която той поставя, би могла да бъде решена единствено в екипна работа. Това е пример за екипна работа от много висше естество“, каза тя и изрази надежда днешните поколения да могат да разберат това и да го пренесат занапред. Надявам се, че повече хора ще посетят тази изложба, защото в нея може да се види сложната проблематика, която поставят по принцип паметниците на културата, коментира още проф. Миглена Прашкова.
Д-р Момчил Маринов обяви, че изложбата ще остане в ИМ "Искра" през следващите месеци, за да може да бъде видяна от всички посетители на Празника на розата. Тя е един от акцентите в програмата, която от музея подготвят по повод 80-ата годишнина от откриването на гробницата и по повод 20-ата годишнина от откриването на могилата "Голяма Косматка", а кулминацията на честването ще бъде през септември. Именно на будителите, представени в тази изложба, екипът планира да посвети и Деня на народните будители - 1 ноември, каза още той.