Сребърната кутия, съхранявала сърцето на румънската кралица Мария в Балчик, е централен експонат в изложбата „Тя. Кралицата и морето“ в Казиното в Констанца в Румъния. Експозицията продължава до 20 септември и включва и други лични вещи и предмети на кралицата.
Надпис, поставен до кутията разказва, че когато през 1933 г. кралица Мария пише своето завещание, тя настоява да бъде погребана в Куртя де Арджеш в Румъния, но сърцето ѝ да остане в Балчик. След смъртта ѝ на 18 юли 1938 г. синът ѝ крал Карол Втори и синът му Михай изпълняват желанието ѝ.
Сърцето на кралицата, поставено в специалната сребърна кутия, е положено в параклиса „Стела Марис“ („Звезда на морето“ или „Успение Богородично“) в пределите на днешната Ботаническа градина в Балчик. Когато Южна Добруджа (включително Балчик) е върната на България през 1940 г., ценната кутия е взета от принцеса Иляна – най-малката дъщеря на кралица Мария, и занесена в замъка Бран в Трансилвания, в параклис, построен по подобие на този в Балчик. От 2015 г. кутията принадлежи на Националния музей в Пелеш до Синая.
Докато тази свещена кралска реликва успява да намери своя постоянен и сигурен пристан през бурния XX век, съдбата на кралското наследство по бреговете на Черно море се оказва далеч по-непредсказуема. Пример за това е Казиното в Констанца. Неговата история е изпълнена с драматични обрати – от бляскави кралски балове до периоди на пълно забвение и призрачен вид.
Първото казино в района е било скромна дървена постройка, издигната през 1880 г. Втората сграда е завършена през 1893 г., но бива почти напълно разрушена от мощна морска буря. Настоящият архитектурен монумент е поръчан от крал Карол I и официално отваря врати през 1910 г.
Първоначалният план за величествената сграда е бил предвиден да бъде реализиран в българската морска столица – Варна. В крайна сметка обаче проектът е осъществен в Констанца под ръководството на известния френско-румънски архитект Даниел Ренар.
В златните си години казиното е привличало най-богатите благородници и авантюристи от цяла Европа. Говори се, че масите за игра били стратегически разположени така, че губещите играчи да виждат бурното море през прозорците – метафора за техните разбити съдби. Много от съкрушените комарджии, проиграли цялото си състояние, намирали смъртта си, скачайки от скалите директно в морските вълни пред сградата.
По време на Втората световна война блясъкът на хазарта угасва и сградата е превърната за кратко във военна болница.
След установяването на комунистическия режим в Румъния, казиното функционира като държавен ресторант, но скъпата поддръжка води до неговия упадък.
През 1990 г. сградата е окончателно затворена и изоставена, като се превръща в една от най-известните „призрачни“ сгради в Европа.
След мащабна реставрация, която продължава пет години и струва около 200 милиона леи (приблизително 40 милиона евро), през май 2025 г. емблематичното казино отвори отново врати, но вече изцяло преродено като културна дестинация. В него вече не се провеждат хазартни игри, а се организират изложби, концерти и арт събития.
Билетът за най-сниманата сграда в Румъния и една от най-емблематичните в стил ар нуво струва 50 леи (приблизително 10 евро) за възрастни, 25 леи (приблизително 5 евро) за ученици, студенти и пенсионери. Входът е безплатен за деца под седем години и хора с увреждания.