Изложба в Търговище разказва за землячката Върбинка Димитрова, родена без ръце и крака

Изложба в Търговище разказва за землячката Върбинка Димитрова, станала известна като "пратеник на милосърдието" под патронажа на Международния Червен кръст. Експозицията бе открита тази вечер по повод 100 години от рождението на жената без ръце и крака, родена в село Илийно и обиколила света и чрез демонстрации вдъхнала сили на хиляди страдащи по света.
Разказът за Върбинка, за живота и съдбата на момичето от омуртаското село, поднесе главният уредник в отдел „Нова история“ в Регионалния исторически музей в Търговище д-р Тоня Любенова. Дошлите в залата на Славейковото училище научиха, че през 2017 г. българинът Слави Василев, който от дълги години живее в Швейцария и познава Върбинка приживе, донася в музея 12 торби за смет, пълни с тефтери, тетрадки, албуми със снимки и много други лични вещи, изхвърлени до контейнера за боклук в близост до дома на Върбинка Димитрова в с. Бетлах, Швейцария, след смъртта й през 2010 г. Те се оказват истинско богатство.
„През 2019 г. със съдействието на кмета на Илийно Вилдан Хюсменова успяхме да приберем и съхраним в РИМ - Търговище ръкоделията на Върбинка, които няколко години по-рано същият този Слави Василев беше оставил в кметството на селото, изпълнявайки последното желание на Върбинка: един ден всичко да бъде донесено в родното и място“, обясни Любенова. 
Върбинка Димитрова е феномен - пример за силата на човешкия дух, вдъхнала вяра на хиляди страдащи по света – от гарата в Търговище, в България, през Ливан, Сирия, Йордания, Израел, Египет, Ирак, Иран, Кувейт, Оман, Индия, Италия, Франция, Германия, Швейцария, каза Любенова. Основното средство за това са нейните демонстрации в големи зали, салони, фоайета, където тя показва пред публика какво умее без ръце и без крака и как с вяра, търпение и воля всичко се постига. Цял живот тя е на път – пратеник на Милосърдието под патронажа на Международния Червен кръст.
До 18-годишна възраст Върбинка ходи "по колене". Но все пак прохожда изправена, когато в София й изработват специални протези. 
В периода 1936-1937 г. уменията на младата жена са забелязани от тогавашния министър на просветата Николай Николаев, разказа главният уредник. Лично министърът на просветата пише речта й, която тя да произнася по време на своите демонстрации в училища и пред хора в неравностойно положение, каза Любенова. Посъветвана е и започва да учи вечерна гимназия, денем прави демонстрации пред ученици, вечер - за възрастни, и така две години, обясни уредникът, подредил изложбата и работил почти десет години над вещите на Върбинка. 
През 1938 г. случайно разбира адреса на брат си Христо в Ливан. Той е най-големият син в семейството и мечтае да го види. Заминава да го търси с другия си брат. Остава една година на гости при него. В началото на Втората световна война братята и сестрата са в Ливан, става невъзможно да се върнат в родината. Върбинка си открива дюкян, заминава са Сирия, където също отваря дюкян с две помещение – едното с ръкоделия, а в другото демонстрира какво умее. Обявена е за чудото на ХХ век.
Любопитен факт е, че Върбинка подарява на държавни глави свои ръкоделия – гоблени с герба на страната, на която гостува. Част от ръкоделията, както и лични вещи на жената могат да се видят от жителите и гостите на областния град, разказа Любенова. 
Музейният специалист обясни, че средствата от демонстрациите Върбинка дарява за благотворителност, за построяването на болници, за лечението на болни деца. За себе си оставя толкова, че да може да преживява и да си прави нови протези, които през няколко години се износват и трябва да се сменят. Върбинка живее 50 години в Швейцария, но винаги подчертава, че е от България, каза Любенова. 
Изложбата ще остане подредена в Славейковото училище в Търговище до есента.