Чрез лични вещи, униформи, оръжие наблягаме на основните моменти, които правят величав подвига на българските войници през Първата световна война, когато се отвоюват родните територии в Северна и Южна Добруджа. Примерите са от Тутраканската епопея и овладяването на Добрич, и двете с цената на много жертви, както и превземането на Кубадинската позиция, посочи тя. Експонатите свидетелстват за динамиката на бойните действия и ролята на флота в подкрепа на сухопътните действия и отбраната на Черноморското крайбрежие през 1916 г.
Публиката ще види военни отличия, лични вещи и униформено облекло на изтъкнати български офицери, сред които командира на Трета армия ген.-лейтенант Стефан Тошев, началника на флота полк. Константин Кирков, командира на Първа конна дивизия ген.-майор Иван Колев, началника на Варненския укрепен пункт и командир на Сборната дивизия ген.-майор Тодор Кантарджиев, началника на Подвижната отбрана и командир на отряда торпедоносци, извършил първия морски десант кап. II ранг Рашко Серафимов, командира на Минната рота лейт. Кирил Минков.
Освен оръжието има изложени и трофеи, взети след битките в Добруджа, отбеляза директорката. Сред тях е мундир на румънски кавалерийски офицер, далекогледна тръба от фара на Кюстенджа, части от оборудването и въоръжението на потопената подводница UB 45, както и прибор за насочване на торпедната стрелба от първата българска подводница UB 18.
Представени са архивни документи, които допълват представата за мащаба и сложността на военните операции през 1916 г. Тук е и трибагреникът от торпедоносеца „Шумни", участвал в първия български морски десант, именно в събитията по овладяването на Добруджа. Той потъва в Батовския залив, след като попада на руско минно поле, припомни Кръстева.
Снимковият материал в изложбата е дело на военни фотографи, изпратени специално на фронта да документират събитията, и чрез него посетителите стават свидетели на реални кадри из живота на армията. Атмосферата на ожесточените бойни действия е отразена и в произведенията на главния военен художник Борис Денев, и на мариниста Александър Мутафов, който по-късно свързва живота си с флота. Специален експонат е и нотният лист на „Тутраканската епопея“ от Добри Христов, който се пази във варненския музей.
Връщането на добруджанските земи в българските предели става с усилията на основни български войскови подразделения, в които участва и флотът, добави директорката. Тя смята, че в експозицията се усеща съдбоносното значение на силата на българския дух в такива важни моменти, когато целите са конкретни и са за благородна кауза. Няма как човек да не усети, че е длъжен да предаде това на децата си. Трябва да се интересуваме какво е станало в миналото - за обогатяване на нашия дух и за обединението, за което толкова много говорим, каза още Кръстева.
На откриването присъства заместник-командирът на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински. Той отбеляза, че изложбата показва много въздействащо ролята на флота в Първата световна война. По думите му подкрепата се извършва буквално с подръчни материали и така се зараждат основни родове сили като подводниците, които правят първите си атаки по противникови цели, макар и неуспешни. Прилага и нещо напълно новаторско - българската военноморска авиация, тогава са първите настъпателни действия, които тя извършва. В тези битки е и рождението на противоминните сили, месец преди да дойде такова оборудване от Германия, посочи още адмиралът. Обърна внимание, че за отбрана трябва да се мисли не с години, а с векове напред, защото армията е един от стълбовете на държавността.
На празничния 6 май Военноморският музей във Варна ще работи със свободен вход от 10:00 до 17:00 часа за постоянната експозиция и новооткритата временна изложба „Горещата 1916. Войната за Добруджа“.