Изложба във Варна пренася посетителите в нидерландско селище от XVII век

Aрт инсталация на Нов български университет (НБУ) гостува в Градската художествена галерия във Варна. Това е първото пространство, в което заедно се показват проектът „Архитектурни мотиви“, посветен на 120-годишнината на проф. Васил Стоилов, както и изложбата „В огледалото на Рембранд”, съдържаща 31 хелиогравюри по офорти на художника, каза за БТА д-р Тодор Петев от екипа, разработил експозицията. 
Той смята, че обстоятелствата за излагане по този начин на двете изложби в прекрасния интериор на третия етаж на Варненската галерия, е щастлива случайност и едва ли ще се намери друго такова уникално пространство за представянето им. Тематично двата проекта на НБУ са свързани и подходящи за интеграция, защото касаят Нидерландия от XVII век. Те са показвани по отделно в университета, а освен в София, колекцията „В огледалото на Рембранд“ е гостувала също в Перник и Пловдив. 
Изложбите са ориентирани към младата публика и едно от посланията им е, че изкуството е непреходно, каза още преподавателят. На посетителите ученици се предоставят работни листи, изготвени от студентката Маргарита Петкова. Те са фокусирани върху няколко автопортрета на Рембранд и приканват детето да долови настроението в тях и да си направи свой автопортрет. 
Експозицията е плод на съвместни усилия на преподаватели и студенти от НБУ. В екипа влизат още Надя Янакиева, д-р Анжела Данева и доц. Ива Добрева, която е направила дизайна на платната по творби на Васил Стоилов. Те са базирани на негови рисунки към ръкопис от 1953 г., с който става професор във Факултета по архитектура на Инженерно-строителния институт (днес УАСГ) и са дарени от наследниците му на НБУ. Вдъхновени са от холандския пейзаж през XVII век и архитектурните мотиви в него, като Стоилов проследява темата за отношението между природата и архитектурата.  „Изображенията в оригинал са с размери 10 на 15 сантиметра, а ние ги експонираме така, че да са видими. Това е блестяща идея на колегите Данева и Добрева - да ги увеличат в голям мащаб върху текстил, което създава реално усещане за пребиваване в нидерландско селище от XVII век с неговата атмосфера и архитектура, като се дава възможност да се разгледат и много детайли“, посочи Петев. 
Инсталацията „Архитектурни мотиви“ е реализирана с подкрепата на Централния фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на Нов български университет, Студентския съвет, Центъра за книгата и фондация „Център Българо-европейски културни диалози“.
Изложбата „В огледалото на Рембранд” е дело на Галерия „УниАрт“ на Нов български университет и Център „Българо-европейски културни диалози“, съвместно с Фондация „Моят музей“, осъществена с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия. Тя включва серия от 31 хелиогравюри от колекцията на висшето училище, пресъздаващи офорти на Рембранд. Към всяко произведение има подробно описание на творбата, нейните размери, период и история на създаването й, както и на изобразеното в нея с тълкувания за символиката и значението му. Чрез изложбата и поднесената биография може да се проследи творческия път на великия майстор, който става известен и почитан именно със своите гравюри в първата половина на XVII век. Включените офорти представляват пейзажи, фигурални композиции, автопортрети и портрети.
Тодор Петев подчерта, че заглавието на колекцията провокира посетителите да осмислят през личния си опит показаното в творбите. „Рембранд е един от тези майстори от техническа гледна точка, които карат зрителя не само да проследи изобразеното в офортите, а да види диалога, в който всъщност влизат образите. По този начин художникът ангажира вниманието като психолог“, смята той. 
Хелиогравюрата е фотомеханичен процес за репродуциране на изображение, изобретен малко след навлизането на фотографията през XIX век. Развива го френският майстор Шарл Арман-Дюран, който го прилага именно за графични произведения, обясни Петев. Той добави, че от общо 300 медни плочи, на които е печатал офорти Рембранд, до нас са достигнали едва 80 и те са използвани многократно през вековете, което е довело до тяхното износване. По тази причина някои са регравирани наново. Според него отпечатъци, които са снети на по-късен етап от първоизточниците, са по-неточни отколкото хелиогравюрите, правени по оригиналите. Колекцията на НБУ съдържа както хелиогравюри, направени от Арман-Дюран през XIX век, така и откупени произведения от къщата музей на Рембранд, където те се правят в ограничен брой при много стриктни условия, каза преподавателят. 
Посетителите на изложбата ще научат, че художникът умира през 1669 г. в Амстердам, далеч от върха на своята слава, банкрутирал и погребан в безименен гроб. Отхвърлен от критиците на времето заради липсата на идеализирано класическо възприятие, Рембранд е забравен, докато през 30-те години на XVIII век френски художници го преоткриват като новатор и бунтар, нарушил консервативните канони на Академията. 
Арт инсталацията на НБУ във Варненската градска галерия може да се разгледа до 28 април.