Изложба във Варненската градска галерия проследява развитието на портрета в българската живопис през ХХ век

Мащабна музейна изложба „Портретът в живописта“ се открива днес в 18:00 ч. в Градската художествена галерия във Варна. Тя съдържа произведения от фондовете на културната институция от началото до края на ХХ век. 
Инициативата е част от поредицата музейни изложби, които екипът прави през последните години, припомня кураторът на експозицията Румен Серафимов. Сред тях са „Новатори от 80-те години“, „Пейзажът и градът” и „Тя” - с женски портрети. По думите му тези експозиции изследват определени жанрове и проблеми по класически музеен начин, който следва хронологичното развитие на стиловите характеристики, като са полезни и на младите, които изучават изкуство. 
„Портретът в живописта“ дава поглед към различните стилове в може би най-стария и престижен жанр на живописта, които се проявяват в българското изкуство през ХХ век, и предлага среща с рядко показвани и дори непознати на публиката произведения от фондовете на Градската художествена галерия „Борис Георгиев”, казва Серафимов.
От първите две-три десетилетия на ХХ век са представени Иван Мърквичка, Александър Мутафов, Стефан Иванов, Цено Тодоров, Никола Ганушев, Христо Берберов, Асен Белковски и варненецът Борис Георгиев. Те са академични реалисти и изграждат портретите по класически начин - с внимателно, прецизно и дълбоко интерпретиране на психологията на портретираните. Най-ранното произведение в изложбата е двоен женски портрет на Александър Мутафов от 1905 г.
Присъстват група художници от движението „Родно изкуство“, създадено в началото на 1920-те години - Владимир Димитров‑Майстора, Васил Стоилов, Владимир Рилски, Стоян Венев. Те правят своите портрети малко по-условно, с поклон към нашата иконна традиция, с характерна идеализация и по-стилизирани образи. Майстора присъства с портрет на млада девойка, посочва кураторът.
Следващата част от изложбата показва произведения на творци от групата на т. нар. „Нови художници“, която се появява през 1930-те години - Бенчо Обрешков, Вера Лукова, Борис Иванов. Те се влияят от френското изкуство и изграждат образа и пластиката по по-синтетичен начин, полагат по-интензивни цветове със засилена звучност. Особено изразителен според Серафимов е портретът на млада жена от Бенчо Обрешков.
Представени са и художници, които излизат на сцената през 1960-те години - Светлин Русев, Бисера Прахова, Калина Тасева, Найден Петков, Лиляна Русева, както и варненските автори Дария Василянска, Маргарита Денева, Снежина Попгенчева, Емануил Попгенчев. Към тях е добавен и Ванко Урумов, който започва своя път през 1970-те години. В техните творби се усеща по-монументален начин на моделиране на формата, портретите са по-аскетични, монохромни, с по-сурова пластика, характерна за периода.
Най-голямата група в изложбата са творците от поколението, което започва да се изявява през 80-те години на миналия век. Сред тях са Андрей Даниел, Милко Божков, Вихрони Попнеделев, Стефанка Стойчева, както и варненците Петьо Маринов, Явор Цанев, Мария Зафиркова, Димитър Трайчев, Цветана Векова, Георги Йорданов, Веселин Костадинов, Андрей Кулешов. Серафимов отбелязва, че в този период портретът става по-разкрепостен, не толкова класически, появяват се и различни черти, които го обогатяват. Започва да играе роля средата, в която е ситуирана фигурата на портретирания, както е например при Мария Зафиркова и Димитър Трайчев. При Цветана Векова могат да се видят елементи от готиката, от модерното и от египетското изкуство, интерпретирайки образа на един от големите ни изкуствоведи - Димитър Димитров. Според куратора при това поколение художници по-силни са експресионистичният жест и начин на изразяване, които присъстват в груповия портрет от Дария Василянска, както и в изображението на нейния съпруг Станчо Станчев. Най-новите творби в експозицията са от 1990-те години. Сред тях е портретът на Стоимен Стоилов, създаден от Милко Божков. 
Изложбата ще остане експонирана до 23 февруари.