Автор на паната с информация е пернишкият историк Симеон Мильов. Покзани бяха и ценни документи от различни сфери на живота в Батановци. За пръв път в оригинал се представиха документи, свързани със събирането на средства и строителството на манастира от периода 1870-1880 г. Може да се види и тескерето за пътуване из Нишкия санджак от 1861 г. на Алексо Тричков Мечкарев (1826–1895) - ктитор, епитроп, магер и певец в църковния хор, допълни още Георгиева.
Неговият личен тефтер със сметки по строежа на манастира (1864–1885) е включен през 2014 г. в Регистъра на особено ценните и уникални документи от Националния архивен фонд на Република България и е с режим на специално съхранение в Държавен архив – Перник, каза още главеният експерт Милена Симова.
Симеон Мильов разказа за керамичната фабрика, чиято сграда е архитектурен уникат, завършен през 1918 г. Тя е единствената индустриална постройка у нас с изцяло дървена конструкция, с греди, докарани от Карпатите и носещи тухлени стени, разказа на учениците историкът. Автор на проекта е архитект Георги Фингов.
В града е функционирал и циментов завод, който е бил първия на Балканите в такъв обем. „Железопътната гара до 60-те години на миналия век е била разпределително място, където са се разнасяли стоките за цяло Трънско, Брезнишко и по-нататък. Батановци е изнасял повече продукция през гарата, отколкото Перник“, каза още авторът на изложбата.
Директорът на териториалното звено на Държавния архив Станислава Георгиева представи автора на изложбата - Симеон Мильов. Той е историк, етнограф, краевед и общественик. Заемал е ръководни длъжности в сферата на образованието и културата. Учител по история в училището в с. Дрен, политик в най -новата история на България, заместник областен управител на Софийска област, уредник в Националния исторически музей, както и дългогодишен директор на Регионалния исторически музей в Перник и на Общинския музей в град Брезник. Автор и съавтор е на много книги и научни публикации и трудове.