Това е логично, защото до Сливен се намира тракийският град Кабиле, а именно Кабиле и Севтополис до Казанлък са може би единствените познати тракийски градове, за които учените знаят и покрай които има могилни некрополи с богата архитектура и дарове, посочи доц. Сираков. Експозицията представя част от предмети, открити при една от последните експедиции, ръководени от покойния д-р Георги Китов. Тя включва част от гробния инвентар на Далакова могила и показва култови предмети, символи на царската власт и на воинската функция, а един от най-ценните е златният пръстен-печат с образа и името на владетеля, обясни доц. Сираков. По думите му подобни изложби разказват за културата, вярванията, задгробния живот.
„Река Тунджа се явява като свещената река, която пресича Тракия, около нея е възникнало и голямото тракийско Одриско царство, което продължава векове. Тук са запазени традициите и това се потвърждава от проведените разкопки и разкритите находки“, каза той и подчерта, че показването на богатствата на региона е важно не само защото България е една от страните в Европа с най-голямо културно наследство, а и защото това изгражда самочувствие у жителите, че са наследници на толкова богата култура.
„Тук виждаме сърцевината, ядрото на едно от последните проучвания на екипа на доц. д-р Георги Китов. Това са изумителни находки и не знам как да изразя благодарност към екипа на музея в Сливен, защото знам какво е те да отсъстват от експозицията“, каза д-р Момчил Маринов и подчерта, че това са изключително ценни експонати в национален мащаб.
Регионът край Сливен е част от тракийската държава по време на най-големия ѝ разцвет и е напълно закономерно и там да бъдат откривани такива богато гробове, обясни Диана Димитрова, която е била и част от експедицията на д-р Китов. „Това е и връзката с Казанлък. Запазената марка остава за Казанлъшката долина, тъй като тук има много монументални паметници, каквито засега има малко при завоя на река Тунджа на юг“, посочи тя. По думите ѝ познанието за древните траки е главно за техния елит. „Всичко, което намираме в могили, независимо дали са богати или не чак толкова, се отнася към аристокрацията и когато имаме късмет - за някой анонимен или известен цар. За общинниците, които са създавали благата, не знаем много, но от това, което виждаме можем да предположим, че освен аристокрация и общинници е съществувала и една класа на майстори занаятчии, които са били изключителни“, обясни Димитрова.