Изложбата "Кюстендил и Първата световна война" беше открита тази вечер

Изложбата "Кюстендил и Първата световна война" беше открита тази вечер във фоайето на Общинския драматичен театър в Кюстендил от автора й доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН) и председател на Научния институт "Западни покрайнини".
Експозицията показва Кюстендил като Главна квартира на действащата армия по времето, когато градът е бил военна столица на България в периода 1915-1918 г. Поводът за показването на експозицията е 110-ата годишнина от обявяването на Първата световна война и установяването на главната квартира на българската армия в Кюстендил.
В града е разположен и един от щабовете на българската войска по време на Сръбско-българската война, от която се отбелязват наскоро 140 години, така е и през Балканската война, когато районът е арена на бойни действия, както и на съединените Пета, Четвърта и Втора армия, които действат в Македония в периода на Междусъюзническата война, през юни и юли 1913 година, посочи доц. Джонев. Време е Кюстендил да получи статут на град на българската бойна слава, както му се полага, отбеляза по време на откриването авторът. 
Гости на събитието бяха депутатът Елисавета Белобрадова, общински съветници. 
Експозицията показва различни акценти от съществуването на Главната квартира по време на Първата световна война, офанзивата срещу Сърбия, бойните действия срещу Румъния през 1916 година, както и моменти от живота на щаба на действащата армия. Показана е и създалата се връзка между военни и гражданство, която се проявява на определени събития като Деня на светите братя Кирил и Методий, празника на победите, рождени дни на кайзера – Вилхелм Втори, на цар Фердинанд.
Един от акцентите в експозицията е посещението на на австро-унгарския император Карл I на 18 май 1918 г., както и това на баварския крал Лудвиг III на 9 септември 1918 година. В града са идвали Васил Радославов, Александър Малинов, Сакскобургготският херцог Карл Едуард и четвъртият син на германския кайзер Алберт-Вилхелм, делегация от Райхстага, заедно с бъдещия нобелов лауреат и премиер на Германия Густав Щреземан, командващият на Балканите генерал Аугуст фон Макензен, турският военен министър и помощник- главнокомандващият Енвер паша.
Изложбата показва моменти от живота на войниците на фронта, сраженията на Дойранския участък, животът на войниците "между боя и строя". Фотоси и документи разказват за заниманията на войниците на бойното поле, докато не воюват.
"Известно като "войнишко творчество", това е създаването на предмети от остатъците от войната – от гилзи, от патрони. Когато идва австро-унгарският император в Кюстендил, той поема Пети пехотен Дунавски полк, което е възнаградено от войниците именно с подарък, дело на такова войнишко творчество. Подарен му е прекрасен лампион, изработен от войници на фронта, а на съпругата му- императрица Цита, един великолепен параван с втъкани в него патрони, снаряди, пушки, гранати", разказа пред БТА доц. Джонев.
Изложбата показва и злощастия край на Първата световна война – разгромът на Главната квартира от разбунтувалите се войници от края на септември 1918 година и втората национална катастрофа за България. Фотосите включват  и моменти от погрома в Босилеградско от 15-16 май 1917 година, когато сръбска паравоенна формация превзема района, а жертви на това нахлуване стават 35 местни жители.
Друг акцент в изложбата е самият главнокомандващ на Българската армия - ген. Никола Жеков, който е третият обявен за почетен гражданин на Кюстендил. Джонев разказа за предоставената вила на генерал Жеков на хълма Хисарлъка над града, където живее повече от една година.
"Въпреки че не е кюстендилец, генералът има позитивно отношение към града. След време подарява вилата на общината с волята от нея да бъде направен военно-исторически музей. Общината обаче е по-прагматична и в нея настанява питейно заведение. През 1940 година Жеков отново посещава Кюстендил и пред кюстендилското гражданство заявява, че последната му воля е да бъде погребан в Кюстендил, в близост до неговата вила. Тази му воля обаче никога не е изпълнена", посочи още Джонев. Тленните му останки сега почиват във военния мавзолей-костница в София.
Доц. Джонев разказа и за избора на Кюстендил като главна квартира на действаща армия, като посочи, че сред дискутираните места за това са били Княжево, Рилския манастир и Кюстендил. За място е избрана сградата на Педагогическото училище, което през 1913 година е приютила Девическото училище. Днес това е сградата на Община Кюстендил. "За съжаление на нейната фасада няма да видим указателна табела, която ни говори за това, че градът е бил военна столица на България", посочи доц. Джонев.
В Кюстендил често пъти е пребивавал българският владетел – цар Фердинанд, заедно със съпругата си царица Елеонора – милосърдна сестра по време на войната. Знае се къде е била и квартирата й в Кюстендил по време на Междусъюзническата война. В града е пребивавал често и престолонаследникът княз Борис, който е бил офицер за поръчки. За него също е отделена специална квартира – къщата на адвокат Васил Попниколов, понастоящем Дом на архитекта в Кюстендил, разказа още историкът.
При обсъждането на настаняването на Главната квартира, от комисията са решили най-качествените къщи да бъдат използвани за настаняването на висшите военни. Така изборът за квартира на главнокомандващия ген. Никола Жеков е попаднал на депутата в девет парламента, председател на 14-ото Народно събрание и министър на правосъдието през 1910-1911 година Христо Славейков.
Във висшата военна институция в Кюстендил, по време на Първата световна война, се взимат важни решения, които са отражение върху глобалния конфликт и имат национално, европейско и световно значение, отбеляза още авторът на изложбата. Според него тя предлага поглед към тази изключително значима страница от българската история чрез автентични фотографии и документи от периода.
Документите, представени в експозицията, са от различни архивохранилища в България, сред които от музея и архива в Кюстендил, Държавния военно-исторически архив във Велико Търново, както и от Централния държавен архив в София.