Изложбата „Кюстендил и Първата световна война" на историка доц. Ангел Джонев ще бъде показана в Народното събрание

Изложбата „Кюстендил и Първата световна война" ще бъде представена в Народното събрание на 11 февруари, съобщи за БТА авторът ѝ доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН). Той е и председател на Научния институт „Западни покрайнини". Експозицията гостува в парламента по покана на народния представител Елисавета Белобрадова.
Изложбата ще бъде открита от 12:30 часа в Мраморната зала на Народното събрание.
Посветена е на 110 години от установяването на Главната квартира на действащата армия в Кюстендил, когато градът се превръща във военна столица на България. Във висшата военна институция се взимат важни решения, които резонират върху глобалния конфликт и имат национално, европейско и световно значение. Градът е посещаван от представители на българския и съюзнически елит, провеждани са знакови срещи и паради. В продължение на три години Кюстендил изпълнява забележителните функции на военна столица на България, след като е предпочетен за седалище на Главната квартира измежду други варианти, сред които Княжево и Рилският манастир.
Експозицията представя ключови моменти от дейността на Главната квартира на действащата армия по време на Първата световна война, включително офанзивата срещу Сърбия, бойните действия срещу Румъния през 1916 г. и ежедневието на щаба. Акцент е поставен върху взаимодействието между военните и гражданството, отразено в чествания като Деня на светите братя Кирил и Методий и празника на победите.
Сред най-значимите събития, представени в изложбата, са посещенията на австро-унгарския император Карл I на 18 май 1918 г. и на баварския крал Лудвиг III на 9 септември 1918 г. В Кюстендил по това време пристигат и редица високопоставени личности – Васил Радославов, Александър Малинов, херцог Карл Едуард Сакскобургготски, принц Алберт-Вилхелм, делегация от Райхстага с участието на бъдещия нобелов лауреат Густав Щреземан, фелдмаршал Аугуст фон Макензен и турският военен министър Енвер паша. 
В Кюстендил често пребивават цар Фердинанд и царица Елеонора, както и престолонаследникът княз Борис, за когото като офицер за поръчки е осигурена специална квартира. За настаняването на висшите военни са използвани най-представителните къщи в града, сред които домът на Христо Славейков, предоставен за квартира на главнокомандващия ген. Никола Жеков.
Изложбата представя и фотоси от фронта – от Дойранския участък, както и сцени от живота на войниците извън бойните действия. Показано е и т.нар. „войнишко творчество“ – предмети, изработени от бойни материали. Сред тях е лампион, подарен на император Карл I, и параван, изработен за съпругата му императрица Зита.
Експозицията проследява и трагичния край на войната – разбунтувалите се войници, които в края на септември 1918 г. разгромяват Главната квартира, както и събитията около погрома в Босилеградско през май 1917 г., когато загиват 35 местни жители.
Специално внимание е отделено на главнокомандващия ген. Никола Жеков – третия почетен гражданин на Кюстендил. Представена е историята на вилата му на Хисарлъка, която той по-късно дарява на Общината с намерението да бъде превърната във военно-исторически музей. 
Доц. Джонев поде и инициатива за провъзгласяването на Кюстендил за "Град на българската военна слава" с призив към присъстващите на откриването на фотоизложбата му в Кюстендил в началото на октомври 2025 г. Провъзгласяването на Кюстендил за "Град на българската военна слава" трябва да се обяви с решение на Народното събрание на Република България, посочи тогава историкът.