„Какво има между нас? Между две пространства, две души, две мисли, два свята? Понякога разстояние. Понякога невидима нишка. Понякога има сила, която ни привлича, променя или направлява, без дори да го осъзнаваме. В тази изложба изследвам именно това невидимо пространство – онова, което невинаги можем да видим или докоснем, но усещаме чрез присъствието си един в друг и в света“, разказва Йованович.
По думите ѝ създаването на „Между“ е вариация на пътешествие – път на търсене, опити и открития: „Експериментирах с различни техники, глини и подходи, оставяйки пространство за случайността, за непредвиденото, за онези моменти, в които материалът сам предлага посока. В този процес глината беше не само средство, но и събеседник – понякога следваше намерението ми, друг път го променяше и ме отвеждаше към неочаквани форми. Търсех образи, до които ми се искаше да се приближа, да докосна техния смисъл и присъствие, но и да запазя част от тяхната загадъчност. Не да разкажа всичко, а да оставя простор за въображението, за личните асоциации и за онова, което всеки зрител ще открие сам“.
По думите на Мария Йованович керамичните композиции са „своеобразни (не)възможни срещи между различни физически и емоционални географии, а защо не – култури, митове, философии и епохи“.
„В произведенията, които представям, търся универсални човешки мотиви – образи, които принадлежат на различни времена и традиции, но носят сходни значения. Те говорят за закрила, смелост, мъдрост и вътрешна устойчивост. Да си издръжлив и да бъдеш опора, но и за нуждата самият ти да бъдеш закрилян. Присъства и женското начало – като съзидателна енергия, интуиция, сила и способност за преобразяване. А редом с него са мечтите, наричанията и малките лични ритуали, чрез които се опитваме да придадем форма на надеждите си. Всяка една от композициите има собствено присъствие и символен свят, а заедно – те изграждат среда, в която различните значения могат да съществуват едно до друго и да разговарят помежду си“, допълва Мария Йованович.
Мария Йованович е родена на 29 декември 1985 г. София. Завършила е графика в Националната художествена гимназия „Илия Петров", и след това керамика – в Националната художествена академия.
„Цял живот съм учила изкуство и в последните 12 години това е моя професия. Вече не познавам начин да живея без него. Щастлива съм и благодарна, че всеки ден вдишвам и издишвам сътворението, за мен това е смисъл. Създавам авторска керамика. Винаги рисувам на ръка, за да може човек да притежава един единствен момент от мен. Намирам интимност в това. Природата и хората – това са темите, които ме вълнуват. Рисувам отворени посоки за размисъл, свързани с връзката помежду им. Обичам графиката, поставена върху керамика и живата рисунка. Силният контраст, усетът за четка и линия, намерили своето място. Вярвам, че пътят към оцеляването на човечеството е именно в съхранението на човечността. Вярвам в несломимия дух, обичащ, вечно мечтаещ, търсещ, развиващ се. Също както глината намира път, живот и смисъл през толкова много години“, разказва тя.