Изложбата „Неандерталецът в мен“ е разказ за нас самите, каза археологът доц. Ценка Цанова

„Неандерталецът в мен. Пещерата Бачо Киро: следи от споделено човешко минало“ не е обикновена археологическа експозиция. Това е разказ за нас самите, за следите, които носим, без дори да подозираме. Това каза археологът доц. Ценка Цанова на откриването на изложбата днес в Националния исторически музей (НИМ).
По думите ѝ концепцията е адаптирана за широката публика, защото от НИМ вярват, че „науката принадлежи на всички“. 
„Зад всяка витрина, зад всеки текст, зад всяка проекция стои усърдната работа на един невероятен екип. Хора, които месеци наред подготвят, монтират, редактират и се вдъхновяват. Днес можем да погледнем на палеолитната археология и на материалната ѝ култура не просто като свидетелства от миналото, а като на неразделна част от нашия собствен път“, каза доц. Цанова. 
НЕАНДЕРТАЛЦИТЕ НЕ СА ИЗЧЕЗНАЛИ
Историята започва с въпроса – ако неандерталците са част от нас, какво означава изчезването им. „Пред вас ще оживеят възстановки на неандерталците и техния начин на живот. Ще влезете в пещерата Бачо Киро и накрая ще се вгледате в себе си, защото неандерталците не са изчезнали. Те продължават да живеят в нашия имунитет, в метаболизма ни, дори в усещането ни за болка. Надявам се, след като разгледате изложбата, да си тръгнете с усещането, че човешката идентичност никога не е била чиста и еднолинейна. Тя е споделена, тя е като спирала, не като права линия“, обясни доц. Цанова.
По думите ѝ изложбата не разказва история за другите, за някакъв изчезнал човешки вид, а разказва история за родство, за среща, за споделено минало: „История, която макар и започнала преди десетки хиляди години, продължава да живее в нас и до днес. Дълго време образът на неандерталеца е бил изграден върху митове и опростени представи, като символ на грубост, на първичност, на нещо недоразвито. Съвременната наука обаче разрушава този стереотип и ни разкрива една далеч по-сложна, по-човешка и дори по-близка картина. Днес знаем, че хомо-неандерталензис не е бил по-нисш, а различен човешки вид със своя култура, интелект и социален свят. Вид, който е създавал облекло, грижил се е за своите близки, погребвал е мъртвите си, живеел е в общности, които познават съпричастността и грижата. Има още една подробност, която често се забравя. Те не са били сами. На европейската сцена те са съжителствали с хомо сапиенс. Двата вида не просто са се срещнали. Те са общували, взаимодействали и, както днес знаем, са се смесвали. В резултат на това милиони хора извън Африка носят в себе си части от този древен човешки род. В този смисъл въпросът има ли неандерталец в мен вече не е метафора, а научен факт“.
Според Цанова особено вълнуващ е българският принос към тази история: „Тук, в сърцето на Балканите, в пещерата Бачо Киро, са открити едни от най-ранните следи от присъствието на съвременния човек в Европа. Останки на около 45 000 години. Наред с тях археолозите откриват изработени оръдия, украшения и предмети, които свидетелстват не само за умения, но и за символно мислене, за стремеж към изразяване, към красота, към смисъл. Тези находки не са просто научни факти, те са мост между различни човешки светове, между минало и настояще, между тях и нас“.
РАЗЛИЧИЕТО НЕ ОЗНАЧАВА ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ
„С изложбата „Неандерталецът в мен“ си поставяме една амбициозна и важна цел. Да променим начина, по който гледаме на праисторията. Да я освободим от клишетата и да я доближим до човешкото. Да покажем, че още в зората на човечеството съществуват съпричастност, грижа, творчество и общност. Качества, които и днес определят кои сме ние. Най-важното – тази изложба ни напомня, че различието не означава противопоставяне. Че още в най-древните времена хората са намирали начин да съжителстват, да обменят, да се променят един друг. Послание, което звучи изключително съвременно“, обобщи доц. Цанова.
Според доц. Николай Сираков значението на тези проучвания и други подобни в България надхвърля сегашните граници не само на страната ни, на Балканския полуостров, а се отнасят за цялата планета: „Тази популация, за която стана дума, първите хомо сапиенс, които бяха открити в Бачо Киро, има следи от тях в още няколко пещери и обекти в България. Тази популация напуска Балканския полуостров или част от нея, почва да пътува на изток през Предна Азия, Средна Азия, Далечна Азия и спира за около 10 000 години в района на Камчатка, Беринговия проток, след което, благодарение на проучванията на ДНК-тo на сегашните индианци в Северна Америка и не само в Северна Америка, се оказва, че те са основоположници на първото заселване на Америка, на цяла Америка и изобщо на планетата“.
По думите на проф. Иван Гецов, който припомни, че изследванията са част от проект, така наречения Човешки геном, който започна през 1990 година и завършва през 2003 г. „Голяма заслуга за неговото реализиране и финансова обезпеченост има президентът Клинтън, който успя да убеди Американския конгрес да отпусне над три милиарда долара за тези изследвания. Първият етап свърши през 2000 година, а окончателно проектът приключи през 2003 г. През 2000 г. Клинтън заяви, че „днес ние четем езика, на който Господ е написал и е говорил, когато е създал живота“. Фраза, която обиколи целия свят с няколко изключения, разбира се. И благодарение на която по-късно директорът на проекта Майкъл Колинс кръсти книгата си, посветена на човешкия геном, „Езикът на Господ“.
НЯМА МАЛОВАЖНИ ТЕМИ
„Моята работа беше да преведа на езика на широката публика това, което учените са написали с много сложни термини. Най-големите открития, както знаем, се правят в банята, а най-хубавите изложби се решават на маса. Така беше решена и тази изложба с доктор Цанова по време на конференцията в Дряново, когато всъщност те ни разказаха историята на пещерата и колко важна е тя за историята на човечеството, не просто на България. Така се роди идеята да представим в нашия музей изложбата“, каза доц. Петранка Неделчева.
„Това е поредната прекрасна изложба, която откриваме в НИМ, с което доказваме, че за нас няма маловажни теми“, каза директорът на НИМ доц. д-р Бони Петрунова.
„Всичко, което е част от нашата история, от историята на човечеството, от историята на българските земи, се стараем да го представим по възможно интересен, илюстративен начин – някога по-добре, някога не чак толкова, но все пак резултатите са на лице“, каза тя. „Даваме си сметка колко важни въпроси и проблеми се поставят с тази изложба и с тези изследвания. Но и доказателствата са тук. От една страна, тези, в които най-много геном от неандерталците е останал, така и не уважиха нашата изложба. Докато успешните съвременни хора са сред нас“, каза още Петрунова.
/ДД