Експозицията представя артефакти от 35 музея в България с идеята да ги направи видими и различими като обекти на световно културно наследство, да акцентира върху значимостта им на свидетелства за войната, да разчете посланията за травмата от всеки военен конфликт или изолация и нейното преодоляване чрез креативността на човешкия дух.
Изложбата проследява началото на културното явление, като се обръща към артефакти, сътворени в затворите на Османската империя след Илинденско-Преображенското въстание. С развитието на бойните действия от Балканските войни и Първата световна война се появяват и изделия от окопите. Специфика за българското явление е, че предметите се изработват целенасочено за благотворителни изложби, за продажби и събиране на дарения за пострадалите от войната. Има и множество предмети, които остават като сувенири, като спомен от бойното поле.
В образите, създадени върху предметите, се откриват елементи от националната пропаганда, сред които са знамена, карти, призиви, емблеми, гербове, които символизират националната държава.
Сред украсата има старобългарска плетеница, заимствана от средновековни ръкописи, която художниците, които съпровождат армията, предават на обикновените войници.
Предметите често са от всекидневието на войниците - пепелници, запалки, табакери, поставки за кибрит и държачи за цигари. Има също чаши, лъжици, канчета, подноси.
Възможността да се пишат писма до дома, което масово не се случва често в мирно време, е основание да се произвеждат мастилници, преспапие, лампи, рамки за снимки.