Изложбата „Светът на Белин“ беше открита тази вечер в София

Ако Белин беше жив, надали щеше да присъства на тази изложба. Той не обичаше шумните неща. Много го натоварваха хората, много го натоварваха представителните неща, от които той бягаше. Това каза проф. Марин Добрев – изкуствовед, и куратор на изложбата „Светът на Белин“. Откриване бе тази вечер в столичната галерия „Стубел“.
„Когато със съпруга ми, Пиер, трябваше да измислим заглавие, той каза „Светът на Белин“, защото във всяка творба може да се открие различна история, различен разказ. Това е неговият свят, в който винаги присъства човешката фигура“, каза пред БТА Албена Еглофф, приятелка и меценат на Mартинов, от чиято лична колекция са картините в изложбата.
„Белин беше до мозъка на костите си рисувач. Може да кажем спокойно, че той е един от малкото, които живеят чрез рисунката. Това го възприемете буквално. В последните 15-20 години от живота си, той общуваше с много малко хора. Имаше доверие само на четирима-петима човека, и то слава на Бога, че ги имаше, защото на няколко пъти те са му разбивали вратата и са го намирали в безсвяст просто защото не се е хранел. Него това не го интересуваше. Не го интересуваха парите, не го интересуваха изложбите. Него го интересуваха две неща: да има хартия и да има с какво да рисува. Ако нямаше тези материали, той рисуваше навсякъде. В дома му нямаше нещо, което да не е изрисувано –  шкафчета, долапи, чекмеджета“, каза проф. Добрев.
Относно темите, които интересували художника, проф. Добрев каза, че Мартинов рисувал всичко това, което почти всички художници по онова време избягвали. „От сутрин до вечер, той рисуваше всичко, което минаваше през главата му. При него нямаше онези привлекателни сцени, сюжети, романтични или с някакви друг занимателен характер. Рисуването беше неговата форма на споделяне. Нямаше тема, която той да не вмести: от прането до железопътния вагон, от събранията, училищата, цирка. Абсолютно всичко“, допълни кураторът.
„Ако трябва с една дума да намерим формата на онова, което правеше Белин, това са притчи за човека, за неговата метаморфоза, за неговото вътрешно аз“, каза проф. Добрев.