За разлика от други събития в нашата история, които с времето избледняват в народното съзнание, Априлската епопея удивлява с посланието си за свобода и човешко достойнство, което звучи актуално и днес, каза д-р Мезинска. Според нея изложбата представя по-различен поглед върху тези събития, разкривайки как учените, писателите и просветителите от Българското книжовно дружество – организация, която днес познаваме като Българската академия на науките, преживяват, документират и превеждат трагедията на въстанието на езика на европейската дипломация.
„В експозицията са включени преки участници в паметните събития, хора с престижно европейско образование, говорещи по няколко езика, с кариера и сигурност в чужбина. През пролетта на 1876 г. те са изправени пред един избор – да останат в тишината на библиотеките и в полето на чистата наука или да рискуват всичко в името на отечеството си. Те избират второто“, каза д-р Мезинска. Тя припомни за Тодор Пеев – прецизния секретар на Българското книжовно дружество, който впряга своя академичен ум за организиране на тайна комитетска мрежа. Илюстрираният исторически разказ препраща към образи като Стефан Стамболов – главен апостол на Търновския революционен окръг, и Константин Величков, член на комитета в Пазарджик, който след разгрома е заловен и хвърлен в занданите на Пловдив и Одрин. Младият Иван Вазов, принуден да емигрира от Сопот в Румъния, за да спаси живота си, претопява народната мъка в стихосбирката „Пряпорец и гусла“, отпечатана в Букурещ през самата съдбоносна 1876 г., посочи д-р Мезинска. По думите ѝ след кървавото потушаване на Априлското въстание османската власт налага пълна цензура, като целта е светът никога да не разбере за кланетата и извършените зверства.
„Тогава членовете на Книжовното дружество започват нова битка. Марко Балабанов и Драган Цанков са натоварени от екзарх Антим с историческа мисия. Тръгват на обиколка из Европа, влизат в кабинетите на министри и крале в Лондон, Париж, Берлин и Виена и с разкази за страданията на българския народ и официални искания променят мнението на великите сили. Трима студенти в Загреб, бъдещи академици – Георги Златарски, Спас Вацов и Михаил Сарафов, заявяват също своята гореща подкрепа. Иван Евстатиев Гешов, бъдещият председател на БАН, застава в епицентъра на събитията, оглавявайки Пловдивския благотворителен комитет. Той пише поредица от смразяващи дописки за кланетата във в. „Таймс“. Арестуван и осъден на смърт от османските власти, той е спасен единствено благодарение на застъпничеството на чужди консули“, разказа д-р Деница Мезинска. Тя представи и ролята на Стефан Панаретов, професор в „Робърт колеж“, който, имайки връзки с американски и британски дипломати, рискува всичко и тайно им предава сведения за избитите българи.
На хиляди километри на север, в Харков, първият председател на Българското книжовно дружество проф. Марин Дринов използва огромния си авторитет сред руската общност, пише статии, изнася лекции и организира помощи за пострадалия народ, допълни д-р Мезинска. Тя подчерта, че в изложбата са илюстрирани и летописците на въстанието – Захари Стоянов и Стоян Заимов. Финалът поставя историка Димитър Страшимиров, който е от по-младото поколение, не е бил на барикадите, но създава своята огромна история на Априлското въстание, доказвайки по научен път пред света, че Априлското въстание не е случаен бунт на шепа хора, а организиран и зрял акт на един народ, готов да се жертва за своята държава, подчерта д-р Мезинска.