В Историческия музей на Петрич бе открита изложбата „Жива памет: Спомени от Петрич“, посветена на съхраняването и представянето на нематериалното културно наследство на местната общност. Това съобщи за БТА Силвия Велчева от културната институция.
Велчева поясни, че инициативата е реализирана след предварително проучване, в рамките на което са проведени срещи и разговори с възрастни хора от няколко пенсионерски клуба – в квартал Дълбошница, централната градска част и квартал „Шарон“. Чрез техните лични разкази са събрани автентични свидетелства за живота в миналото, детството, игрите, училището, труда, празниците и взаимоотношенията между хората.
„За разлика от материалното културно наследство, което се изразява чрез предмети и сгради, нематериалното живее чрез хората – в техните спомени, практики и начин на живот“, посочи Велчева. По думите ѝ именно тези спомени разкриват не само трудностите на живота в миналото, но и силната връзка между хората и чувството за общност.
В изложбата са включени фотографии, текстове и въздействащи цитати, които пресъздават духа на времето. Сред тях се откроява и споделеното от един от участниците: „Ръцете ни бяха като ранени, но хлябът ни беше вкусен“. Специално място заема и тематичното табло „Границата“, изградено на основата на разкази на хора, служили на граничната линия, които подчертават, че „бивши граничари няма“.
Експозицията акцентира върху ежедневието в миналото, когато животът е протичал предимно навън – по улиците, площадите и нивите, а домовете са били отворени. В контекста на съвременните технологии и променящия се начин на общуване изложбата поставя акцент върху изгубената близост между хората.
Като част от концепцията е обособено и специално пространство, в което посетителите могат да оставят свои лични спомени и преживявания. По този начин изложбата се превръща в „жива“ платформа, която продължава да се допълва и развива във времето.
„Историята не съществува само в книгите и архивите. Тя живее в думите на хората и в разказите, които се предават между поколенията. Паметта съществува, докато има кой да я разказва“, подчерта Силвия Велчева.