Изложби „Азбука и история“ и „Св. Методий славянобългарски“ бяха открити в Националната библиотека

Две изложби - „Азбука и история“ и „Св. Методий славянобългарски“,  бяха открити днес в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ).
На днешното събитие почитаме заедно делото на светите братя Кирил и Методий и на техните ученици, отбелязваме 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност, каза по време на откриването на експозициите директорът на Националната библиотека доц. Калина Иванова. Тя добави, че сме в навечерието на 6 април, когато се отбелязва успението на св. Методий Славянобългарски. 
„Всички тези дати и годишнини ни напомнят, че историята на нашите букви е жива, че книжовността продължава да ни води през вековете, били те мрачни или златни. Защото в началото бе словото“, посочи доц. Иванова.
В днешна България ние вярваме на книгите, пазим духовността, защото в гените ни е заложено, че народността не пада, там дето знанието живей, отбеляза директорът на библиотеката. Доц. Калина Иванова коментира, че 12 века българите пазим словото на Кирил и Методий, защото истината е в книгите, а духът има нужда от това познание. „Водени от разбирането да отдадем нужното уважение на най-старата славянска азбука и да пробудим у младите хора желание да научат повече за нея и за уникалните ѝ графеми, Националната библиотека започна да провежда събития под надслов „Година на глаголицата“, обясни тя.
„Днес е голям ден за всички нас, защото ще обявим официално 2025 г. за година на глаголицата, заедно с Националната библиотека“, каза по време на събитието вицепрезидентът на България Илияна Йотова. Тя отбеляза, че българите сме длъжни пред паметта на нашите първоучители, апостоли, да продължаваме знанието и познанието за тях.
Илияна Йотова коментира, че всички експерти и учени признават, че глаголицата е една от най-съвършените графични системи. „Но тя си е преди всичко онзи важен знак за всички нас за първата ни писменост, благодарение на което се сплотяваме като народ. Благодарение на тази писменост и по-късно на кирилицата, България и тогавашната голяма империя се превръща не само териториална, а и в духовна империя. Създава се цивилизация, устойчива и до днес за всички славянски народи. Превръщаме се в основа за грамотност на славянския свят, матрица за разпознаване на една богата духовност и култура“, каза вицепрезидентът.
Йотова изрази благодарност към трите национални медии – Българската телеграфна агенция (БТА), Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР), които преди няколко месеца започнаха „една много голяма инициатива“. „Аз съм изключително доволна от това, че съюзниците на тази инициатива се множат всеки изминат ден. Тя е свързана с това, че България ще отбележи своето 14-о столетие от своето съществуване и приемете и тази година, посветена на глаголицата и на покръстването като част от тази огромна поредица от събития, с които ще влезем в новия си исторически период“, посочи тя.
Вицепрезидентът разказа още, че от Министерството на образованието и науката (МОН) са приели идеята в определени часове в средното училище да бъде направен един специален час или поредица от часове, посветени на глаголицата и на покръстването. „Малко смътни са ни познанията за този период, за този акт. Нека децата да знаят, нека да познават някои поне от буквичките от тази графична система, нека да знаят откъде започва всичко“.
Илияна Йотова отбеляза, че през 2025 г. се навършват 1160 години от покръстването на българската държава. „Всъщност, този акт и създаването на писмеността са в основата на формирането на българската държавност“, добави тя.
„Аз съжалявам, не мога да се примиря с факта, че, за съжаление, в някои страни, особено в средна Европа, особено малко тук, на запад от нас, делото на светите братя Кирил и Методий приключва със смъртта на св. Методий във Велехрад. Оттам, в тяхната образователна система, в техните учебници, особено в средното образование, не се казва нищо за продължителите на това дело, за хората, които на практика опазиха, съхраниха и развиха делото на светите братя. Нито дума за техните ученици, за седмочислениците. Нито дума за голямата държавническа роля на княз Борис I“, каза вицепрезидентът.
Йотова припомни, че преди няколко години президентската институция е започнала провеждането на форуми, посветени на българистиката. „Лично моята мисия е да върнем мястото на българистиката в световната наука“, отбеляза тя.
Вицепрезидентът припомни, че тази година се навършват още 110 години от рождението на Петър Увалиев, като обясни, че е редно всеки българин да прочете още веднъж похвалното слово за българския език, което той произнася преди 30 години.
„Изложбата „Азбука и история“ представя ролята на азбуката в културната история на славянските народи и на писмеността като основа на историческата памет на човечеството. Ние не знаем кой и кога за първи път е трансформирал ефимерната човешка реч в система от графични знаци, с които да я увековечи и спаси от забрава. По силата обаче на историческата случайност славяните са сред малкото народи, които не само знаят кога е изобретена тяхната азбука, но познават живота и делото на нейните създатели – солунските просветители и славянски апостоли Константин-Кирил Философ и Методий, на когото тази година отбелязваме 1140 години от успението. На техния духовен подвиг е посветена тази изложба. Тя е и опит да разкрием значението на писмеността за съхранението на националната идентичност и за културното взаимодействие между славянските народи“, отбеляза по време на откриването на изложбите изкуствоведът проф. Аксиния Джурова. Заедно с проф. Казимир Попконстантинов тя е консултант на експозицията „Азбука и история“, а автор е проф. Вася Велинова.
„В 24 табла пред любознателната публика са представени етапите от развитието на двете славянски азбуки – глаголицата и кирилицата, и ключовото място на Първото и Второто българско царство в оформянето на кирилицата като общославянска писмена система през Средновековието. Специално внимание е отделено на факта, че без глаголицата усъвършенстването на кирилицата до пълноценна славянска азбука е било немислимо“, обясни проф. Джурова. Експозицията се представя съвместно с Държавния културен институт към министъра на външните работи, с центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и фондация „Елена и Иван Дуйчеви“.
В Националната библиотека, в рамките на изложбата „Св. Методий славянобългарски“, могат да бъдат видени документи, свързани с паметта и значението на св. Методий за българския народ и славянския свят. „Единият документ е ръкопис от 13 век, първа половина, който представлява изборен апостол и съдържа четива, славословия, части от службата за св. Методий, изписана от Константин Преславски. Другият документ е „Стематография“ на Христофор Жефарович. Книгата е част от политическия проект на печкия патриарх Арсений IV Йованович за освобождение на славянските народи. Там Методий е подреден до архиепископ Сава Сръбски. Всички духовни и светски лица, които са представени в „Стематография“ имат за цел да обединят славянските народи, да им дадат кураж и сили да въстанат срещу своите поробители“, обясни пред БТА авторката на експозицията д-р Бояна Минчева, ръководител на направление „Опазване на ръкописно-документалното наследство“ в Националната библиотека.
На откриването на изложбите присъстваха още Пламен Славов – съветник на президента по култура, заместник-министърът на културата Калин Вельов, заместник-министърът на образованието и науката Емилия Лазарова, ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, генералният директор на БТА Кирил Вълчев и др.