Изложби, концерти и фотокътове ще бъдат отбелязани 146 години от обявяването на София за столица на България

С документални изложби, концерти и фотокътове с градски пейзажи от миналото ще бъдат отбелязани 146 години от обявяването на София за столица на България, съобщават от Столична община.
На 3 април в Галерия на открито в Градската градина и Галерия на открито в градина „Кристал“, концерти, инициативи за деца. Фотокътове с градски пейзажи от миналото ще бъдат разположени пред Народен театър „Иван Вазов“ и Регионален исторически музей – София и в градина „Кристал“. Исторически беседи с любопитни факти от историята около изграждането на София като европейска столица ще поканят посетители да разгледат сградите на ул. „Париж“ №1 и ул. „Московска“ №33. Столичната община отваря с безплатен вход Софийска градска художествена галерия и Регионален исторически музей – София, както и техните филиали, информират организаторите.
Изложбата „Модата в огледалото на едно столетие (1850 – 1950)“ ще бъде открита на 1 април и ще продължи до 14-и. Събитието по официалното откриване на изложбата включва и концерт на квартет Лиляна Якимова-Димитрова (цигулка), Давид Дечев (цигулка), Павел Павлов (виола), Жанина Димитрова (виолончело). В програмата: МОцарт, Шуберт, Елгар, Вивалди, Гардел, анонсират от екипа. Те посочват, че в изложбата са илюстрирани дамската, мъжката, детската, сватбената, дворцовата мода, аксесоарите, униформите, спортните, плажните и карнавалните облекла, както и прическите в период от 100 години (1850 – 1950). „Специално внимание е отделено на известните дизайнери като Пелагия Видинска с нейното ателие на ул. „Леге“ №6 в столицата, както и на тогавашните „модни инфлуенсъри“, сред които са Лора Каравелова, Султана Рачо Петрова, Дора Габе и Елисавета Багряна, Яна Язова“, казват от екипа. 
В Галерия на открито в Градската градина ще бъде представена изложбата „Градската градина: Любовна история за култура и природа“. Тя може да бъде разгледана от 3 до 22 април. По думите на екипа експозицията кани на романтично пътешествие през времето, където старите фотографии, чертежи и документи разказват за градината като зажадняла за изкуство душа, която намира своя отзвук в архитектурата, музиката и театъра. „Тук се е чувала първата театрална реплика, първите акорди на концерти под открито небе, първите признания в любов – към човек, към изкуството, към самия град“, казват организаторите.
Входът ще бъде свободен в Софийската градска художествена галерия и филиалите ѝ – галерия музей „Дечко Узунов“ и галерия „Васка Емануилова“, в Регионалния исторически музей – София, както постоянната експозиция и временните изложби в сградата на площад „Бански“, археологическите останки под бул. „Княгиня Мария-Луиза“ в Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“, археологическото ниво на базиликата „Света София“, Триъгълната кула на Сердика и гробницата на Княз Александър I Батенберг, информират от екипа.
В градската градина на площада пред Народния театър „Иван Вазов“ ще се проведе концерт на Гвардейския представителен духов оркестър. В Античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“ – Ларгото ще има  концерт на Софийски духов оркестър към Общински културен институт Дом на културата „Искър“ с диригент Васил Делиев, и танцов ансамбъл „Здравец“ към Общински културен институт Дом на културата „Средец“, художествени ръководители Александрия, Божидара и Георги Стоянови.
В Северния парк ще се проведе концерт на джаз формация „София“ към Общинския културен институт „Надежда“. В метростанция „Надежда“  ще има концерт на щрайх квартет „Емоция“ към Общински културен институт „Надежда“. 
Ще се проведе и историческа обиколка със Здравко Петров от платформата „Исторически маршрути“. Здравко Петров – урбанист и автор на книгата „Исторически маршрути: София“ ще разкаже за вдъхновеното изграждане на София като европейска столица. Посетителите ще научат как е изглеждала София след Освобождението, какви са били приходите и разходите на първия общински бюджет, защо Константин Иречек нарича града ни „българската Венеция“. Участниците в беседата ще могат да проследят как София преминава през пълна промяна за по-малко от три десетилетия, а криволичещите сокаци и кьорсокаци се заменят от широки и прави улици с осветление и електрически трамваи, казват от екипа.
Фотокътове ще бъдат разположени пред Народния театър „Иван Вазов“, Регионалния исторически музей – София и в градината „Кристал“. Студенти от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, облечени в стила на епохата отпреди 146 години ще раздават реплики на стари пощенски картички с изгледи от София.
В Археологическия парк „Западна порта на Сердика“ ще се проведе куиз състезание за деца на тема „Всезнайко: Познавате ли София?“. От екипа отбелязват, че събитието е подходящо за деца от 2. до 7. клас. „Децата ще се забавляват, като се надпреварват да покажат кой познава по-добре София, ще играят, ще печелят награди, ще намерят нови приятели“, казват от екипа.
На 3 април (22 март по стар стил) през 1879 година Учредителното събрание в старопрестолния Велико Търново избира за столица на Княжество България град София. Предложението е на проф. Марин Дринов – историк, учен и държавник. По данни от 1878 г., София има 11 694 жители, 2 училища, 7 църкви, 10 хана, 120 дюкяна, 62 механи, 19 фурни и 3 306 къщи, а общата й площ е 2,84 кв. км. В „Географското единство на българските земи“ проф. Иван Батаклиев пише: „Положението на българските земи е важно за тяхното единство с това, че те са концентрично наредени около Софийската област. Макар че геометричният център на България се намира в западната част на Горна Тракия, към Пазарджик, Софийската област заема централно обединително място. През тази област минават главните централни пътища в България, които са такива и на Балканския полуостров; именно през нея минава диагоналният път за Цариград. Но през София минава и главният меридианен път в България по долините на Искър и Струма. ... Ненапразно София е избрана за столица, главен съобщителен възел и културен център на България, и сполучливо изпъква като главно обединително средище на българските земи. ... Поради всичко това София заслужава, заедно със своята област, да се смята като обособена българска земя сред другите български земи...“
/ВСР