Изобилна реколта от плодове в Нова Зеландия настройва за романтика единствения нелетящ папагал в света

Рекордната реколта от плодове събужда у чудатия нелетящ папагал какапо в Нова Зеландия рядко романтично настроение, предаде Асошиейтед прес.
Природозащитниците в страната от години се борят да спасят от изчезване какапото - единственият папагал в света, който не може да лети, като полагат интензивни усилия за неговото опазване.
Какапо някога е бил смятан за обречен вид. Чудатият папагал е твърде тежък, прекалено бавен, а също и доста вкусен, за да оцелее сред хищниците, и според природозащитниците подхожда "безсрамно спокойно" към размножаването.
Благодарение на неочаквани усилия за опазването й, популацията на нощната и уединена птица, родом от Нова Зеландия, се е увеличила от 50 на над 200 екземпляра за три десетилетия. 
Тази година, благодарение на рекордната реколта от любимите плодове на странния папагал, предизвикала рядък ентусиазъм за чифтосване, хората, които работят за спасяването му, се надяват на рекорден брой пиленца през февруари.
Ако това се случи, вече няма да се смята, че какапото го грози сигурно изчезване.
Рядката птица живее на три малки, отдалечени острова край южния бряг на Нова Зеландия и шансовете да бъде видяна в дивата природа са оскъдни. Този размножителен сезон направи една от птиците известна в интернет чрез видео на живо от подземното й гнездо, където току-що се излюпи пиленцето й.
Какапото е величествено създание, което може да живее от 60 до 80 години. Без съмнение обаче птицата изглежда странно. Представителите на вида могат да тежат над 3 килограма. Какапо имат лица като на сови, мустаци и петнисто зелено, жълто и черно оперение, имитиращо "шарената" светлина, която попада върху горската почва.
Естествената среда, в която живее нелетящият папагал, усложнява оцеляването му. 
Какапото има много силна миризма - на мускус и плодове. Това се оказва лоша новина за тези птици, когато преди стотици години хората пристигат в Нова Зеландия, разказва Деирдре Веркоу, мениджър на програма за опазване на вида. 
Появата на плъхове, кучета, котки и хермелини, както и ловът от страна на хората и унищожаването на естествените горски местообитания, водят до почти пълното изчезване на видовете нелетящи птици в страната, сред които и какапо.
Към 1974 г. не се знае нищо за съществуването на какапо. Природозащитниците обаче продължават да търсят и в края на 70-те години на миналия век откриват нова популация от тези птици.
Да обърнат съдбата на редкия папагал не е лесно. Една от причините за бавното нарастване на популацията на какапо е, че размножаването им, както и всичко останало, свързано с тези птици, е особено. 
Между успешното люпене на яйца могат да минат години, дори десетилетия. Размножителният сезон на какапо настъпва само на всеки две до четири години, в отговор на богатата реколта от плодове от местните риму дървета, които папагалите предпочитат. "Най-скорошният" им такъв сезон е бил през 2022 г. 
За да оцелеят, пилетата се нуждаят от огромен източник на храна, но не е известно как точно възрастните птици научават за богатата реколта. "Когато има голяма реколта, те по някакъв начин се настройват към нея", казва Веркоу.
Тогава нещата стават наистина странни. Мъжките какапо се позиционират в изкопани дупки в земята и издават бумтящи звуци, последвани от шумове, известни като "чинг", напомнящи за движението на ръждясали пружини на легло.
Звучното бумтене, което в ясни нощи може да се чуе в цялата гора, привлича женските какапо към дупките. Те могат да снесат до четири яйца, преди да отгледат пилетата си сами.
От януари любителите на тези странни папагали имат рядката възможност да наблюдават процеса чрез пряко предаване. То показва подземното гнездо на 23-годишното женско какапо Ракиура, в което птицата е снесла три яйца, две от които са оплодени. 
Оцеляването на вида е толкова несигурно, че яйцата са заменени с фалшиви, докато истинските са поставени в инкубатор на закрито.
Когато е настъпил моментът първото яйце да се излюпи, то е било върнато в гнездото. Малко по-късно на бял свят се появява и пиленцето. Очаква се второто истинско яйце да бъде поставено в гнездото до няколко дни.
Вероятно единственото нещо, което е по-странно от самото какапо, е усилието, което новозеландците полагат, за да го спасят. Четирикратното увеличаване на популацията през последните три десетилетия е наложило преместването на папагалите на три отдалечени острова без хищници и микроуправление на всяка тяхна романтична връзка.
"Правим всичко възможно, за да не допуснем загубата на още генетично разнообразие. Управляваме това внимателно, като подбираме най-подходящите двойки на всеки остров", обяснява Деирдре Веркоу.
Всяка птица има име и се наблюдава с малък тракер. Ако някое какапо изчезне, е почти невъзможно да бъде намерено. Тъй като папагалите от този вид все още са критично застрашени, няма голяма вероятност усилията за опазването му да приключат скоро, въпреки че хората, които работят с птиците, намаляват практическото си управление с всеки следващ размножителен сезон.
Усилената работа за опазване на вида може да изглежда странна за външни хора, но папагалът е само една от многото важни и странни птици в страна, където птиците властват безспорно.
Единствените местни сухоземни бозайници са два вида прилепи, така че птиците на Нова Зеландия, които са еволюирали ексцентрично преди пристигането на хората и хищниците, са се превърнали в обичани национални символи.
"Нямаме Айфелова кула или пирамиди, но имаме какапо и киви. Спасяването на тези птици е истински дълг на Нова Зеландия", казва Веркоу.