Изобретателят Джеймс Уат, от чието рождение се навършват 290 години, е с решаващ принос за Индустриалната революция

Джеймс Уат, от чието рождение днес се навършват 290 години, е шотландски инженер, механик и изобретател, чието име е свързано с усъвършенстването на парната машина и отражението й върху процесите на Индустриалната революция, посочва „Енциклопедия Британика“.
Той е роден на 19 януари 1736 г. в пристанищния град Грийнок, Шотландия, и умира през 1819 г. край Бирмингам в Англия.
Уат произхожда от семейство на занаятчии и търговци. Ранният му интерес към механиката и математиката е насърчаван още в детските му години, но поради здравословни проблеми е принуден да учи у дома си. Той се самообразова, по-късно учи в Лондон за механик и се връща в родния си град. Започва работа в Университета на Глазгоу, където ремонтира и изработва научни уреди. Това го насочва към анализа на съществуващите по това време парни машини.
Разработените от Томас Сейвъри и Томас Нюкомен парни машини вече се използват основно за изпомпване на вода в мините. В средата на 60-те години на XVIII век Уат изследва машината на Нюкомен, създадена половин век по-рано. Установява, че значителна част от енергията й се губи поради непрекъснатото охлаждане и загряване на цилиндъра. Неговото решение – въвеждането на отделен кондензатор – е патентовано през 1769 г. и представлява решаваща стъпка в развитието на технологията, отбелязва „Енциклопедия Британика“.
Именно това усъвършенстване превръща парната машина от помощно средство с ограничени в възможности в икономически ефективен и широко приложим източник на механична мощност. В научен анализ, публикуван в Journal of Modern Physics, се посочва, че подходът на Уат представлява ранен пример за системен инженерен анализ на топлинните загуби – практика, която по-късно ще намери теоретично обяснение в рамките на термодинамиката.
Приносът на Уат не се ограничава само до въпросния кондензатор. Той разработва парен двигател, механизми за преобразуване на възвратно-постъпателното движение в ротационно и устройства за регулиране на скоростта. Тези решения разширяват приложението на парната машина извън минното дело и я правят подходяща за задвижване на фабрични машини и промишлено оборудване.
От историческа гледна точка значението на усъвършенстваната парна машина е тясно свързано с Индустриалната революция, както отбелязва EBSCO Research Starters. Разработките на Уат позволяват производството да се освободи от зависимостта си от водните ресурси и конкретните географски условия. Това създава предпоставки за концентрация на индустриални предприятия, ускорена урбанизация и дълбоки промени в организацията на труда в края на XVIII и началото на XIX век.
Сътрудничеството на Уат с предприемача Матю Болтън, което започва през 1775 г., е решаващо за разпространението на новата технология. Компанията Boulton & Watt не само произвежда парни машини, но и внедрява инженерни решения в различни отрасли, като допринася за практическото налагане на парната мощност в индустрията.
В личния си живот Джеймс Уат има два брака и е баща на общо седем деца, като част от тях не достигат зряла възраст. Въпреки продължителните патентни спорове и професионални трудности, той получава значително признание още приживе – през 1785 г. е избран за член на Британското кралско научно дружество и е удостоен с почетни отличия от научни и академични институции във Великобритания и други европейски страни.
Разработките му върху парните машини поставят фундамента за бъдещото развитие на първите парни локомотиви – първият, пуснат от Ричард Тревитик през 1804 г. в Уелс, и прочутият Locomotion No.1 на Джордж Стивънсън от 1825 г., които използват принципите, усъвършенствани от Уат. 
По повод стогодишнината от патента на усъвършенстваната парна машина на Джеймс Уат списание Scientific American пише: „Считаме Джеймс Уат за ключова фигура в техническите изобретения. Това е човекът, който радикално подобри парната машина - този чудесен мотор, който съвсем заслужено е наречен железният апостол на цивилизацията. […] Думите са неспособни да предадат напълно благата, които парната машина е донесла на човечеството.“
Уат има постижения в други области на науката и техниката. Той патентова една от първите копирни машини в света, предназначена да улеснява преписването на писма и чертежи.
В областта на химията извършва експерименти с разтвори на хлор, които доказват, че веществото може да се използва за избелване на тъкани и така полага основите на по-нататъшното приложение на хлора в индустрията.
Името на Джеймс Уат остава в науката и чрез мерната единица за мощност – ват (W), приета от Британската асоциация за развитие на науката в негова чест 70 години след смъртта му. Дотогава се използва единицата конска сила, която също е въведена от Уат. Той сравнява мощността на парните машини и работата на впрегатен кон, за да направи новата технология по-разбираема за клиентите си. 
Изследователите разглеждат Уат не просто като изобретател, а като фигура, която надгражда постиженията на своите предшественици и има решаващ принос за промяната на начина, по който енергията се използва в индустриалното общество.