Изолираните решения за справянето с климатичните промени могат да навредят на природата, смятат експерти

Изолираните решения за справяне с изменението на климата могат да доведат до вредни компромиси, непредвидени последици за природата и други планетарни кризи, предаде Пи Ей мидия/ДПА, позовавайки се на международни експерти.
Загубата на биоразнообразие, водната и продоволствената несигурност, рисковете за здравето и изменението на климата са взаимосвързани по начин, който се усилва и ускорява опустошителното им въздействие в световен мащаб.
Настоящите усилия за справяне с тези предизвикателства често са изолирани и контрапродуктивни, като решават един проблем и същевременно задълбочават друг, се казва в доклад на Междуправителствената платформа за биологичното разнообразие (IPBES), публикуван във вторник.
Професор Пола Харисън от британския Център по екология и хидрология посочи, че "това може да доведе до противоречиви цели, неефективност, погрешни стимули, излишни разходи, както и до непредвидени последици“.
Тя даде за пример все по-разпространената практика за засаждане на бързорастящи дървета, които би трябвало да улавят въглерода във Великобритания. Според Харисън това може да окаже отрицателно въздействие върху водните ресурси, биоразнообразието и продоволствието, ако не се прави внимателно. „Ако засадите бързорастящи дървета, които буквално поглъщат голяма част от въглерода, то като краен резултат ще получите гъсто засадени площи с дървета, които нямат никаква полза за биоразнообразието, а същевременно използват огромно количество вода и могат да причинят водна криза“.
„Можете да засаждате гори, които са щадящи за природата и са по-многофункционални. Те също могат да поглъщат въглерод, не в такова количество, колкото бързорастящите, но затова пък могат да имат много други ползи“, поясни тя.
За изготвянето на доклада 165 експерти от 57 държави извършват научна оценка в продължение на три години. Те изследват сложните процеси, по които различните кризи си взаимодействат.
Учените събират десетки варианти за това как глобалните лидери могат най-добре да реагират на всяка криза и да изпълнят международни политически рамки като Целите за устойчивото развитие (SDGs), Глобалната рамка за биологичното разнообразие от Кунмин – Монреал (GBF) и Парижкото споразумение за климата.
Авторите на доклада предупреждават, че при вземането на решения в момента се дава приоритет на краткосрочната финансова възвращаемост. Проф. Харисън каза, че следването на обичайните сценарии ще доведе до „значителни отрицателни последици“ за биоразнообразието, водните ресурси, продоволствието, здравето на хората и изменението на климата, но също така и до рязко увеличаване на разходите за справянето с кризите.
Въпреки че някои усилия, като научните изследвания, иновациите, образованието и екологичните разпоредби, са „частично успешни“ за справянето с различните кризи, в доклада се посочва, че те едва ли ще бъдат успешни, ако не се обърне по-задълбочено внимание на взаимовръзките и не се преодолеят косвените фактори, като търговията и потреблението.
Експертите предлагат повече от 70 варианта на решения за синхронно управление на различните кризи, както и подробна пътна карта за това как правителствата, бизнес лидерите и другите заинтересовани страни могат да ги приложат успешно.
Възможностите включват възстановяване на богатите на въглерод екосистеми като гори, почви и мангрови гори, управление на биоразнообразието с цел намаляване на риска от разпространение на болести от животните върху хората, решения, основани на градската природа и устойчиви здравословни диети.
Експертите предлагат и по-мащабни икономически и финансови реформи, като например промяна на системите за субсидии, така че да не стимулират практики, които унищожават природата, от която зависи световната икономика.