Изследователи от БАН разкриха как са живели и с какво са се хранели в праисторическо селище преди повече от 7000 години

Интердисциплинарно проучване на три млади изследователки от БАН разкрива в каква среда са живели и с какво са се хранели обитателите на праисторическо селище край днешното село Извор, община Сливница, преди повече от 7000 години, съобщиха от Българската академия на науките и Националния природонаучен музей – БАН (НПМ-БАН).
Проучването е дело на гл. ас. д-р Мила Андонова-Кацарски от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и Софийския университет „Св. Климент Охридски“, гл. ас. д-р Надежда Карастоянова от Националния природонаучен музей при БАН и Националния археологически институт с музей при БАН, както и гл. ас. д-р Теодора Богданова от НАИМ – БАН.
Резултатите са публикувани в научното списание Archaeological and Anthropological Sciences на издателството Springer Nature и са посветени на едно от най-източните известни селища на културата Винча – праисторическото селище край село Извор, отбелязват от екипа.
Те посочват, че в изследването учените съчетават археоботанични, археозоологични и седиментоложки анализи, за да възстановят начина на живот на древните общности и особеностите на природната среда, в която са съществували.
Според резултатите в менюто на обитателите на селището са присъствали зърнени и бобови култури, а говедовъдството е заемало централно място в тяхното стопанство. Открити са и останки от благороден елен, които според учените вероятно са свързани не само с лова, но и с производството на костни и рогови сечива.
Сред по-интересните находки са и т.нар. сферолити – микроскопични минерални образувания, които вероятно свидетелстват за протичали илувиални процеси в района на селището.
От НПМ-БАН отбелязват, че проучването е пример за успешното прилагане на интердисциплинарен подход в археологическите изследвания и подчертава приноса на Националния природонаучен музей към развитието на съвременната археозоология в България.
/ВСР