Обектът, който се намира в долината на река в южната част на Чили на около 58 километра от тихоокеанското крайбрежие, е открит през 70-те години на миналия век.
Научни изследвания от 1997 г. стигат до заключението, че това място в Южна Америка е било населявано преди около 14 500 години. Това свидетелства, че хората са пристигнали в Новия свят много по-рано, отколкото се е смятало по онова време.
Изследване, публикувано през март и основано на различни проучвания, постави това откритие под съмнение, стигайки до заключението, че Монте Верде датира отпреди между 4200 до 8200 години.
Сега изследователският екип на обекта и друга група учени посочват в анализи, публикувани в сп. PaleoAmerica, фундаменталните според тях недостатъци в гореспоменатото проучване, публикувано в сп. „Сайънс".
„Те не доказват, че първоначалната геоложка интерпретация на обекта е била погрешна", казва антропологът от университета „Вандербилт" Том Дилей, който изучава задълбочено Монте Верде от 70-те години на миналия век и е ръководител на един от анализите.
„Продължавам да вярвам в нашата методология и резултати", допълва на свой археологът от Университета на Уайоминг Тод Съровел, който е водещ автор на изследването, сочещо по-млада възраст на обекта. Ако бъде потвърдено, това откритие ще направи обекта Монте Верде без значение за изучаването на това кога хората за първи път са се разпространили в Северна и Южна Америка.
По-ранната датировка би означавала, че Монте Верде е бил заселен 1500 години преди предишните най-ранни известни обекти на човешко заселване на юг от континенталните ледникови покривки, които по това време са покривали части от Северна Америка. Тези обекти от ледниковия период са свързани с културата кловис в Северна Америка, известна с характерните си каменни оръдия.
Тъй като Монте Верде е считан за по-древен и се намира на хиляди километри южно от местата, свързани с културата кловис, учените са го разглеждали като доказателство, че хората вероятно са мигрирали в Америка от Евразия много по-рано, отколкото сочат обектите от културата кловис.
Том Дилей посочва недостатъците на представените от Съровел и колегите му доказателства, като отбелязва, че те не произтичат от наблюдения на самия обект, където са открити археологическите находки, а от геоложки данни извън него.
Важен елемент от статията в сп. „Сайънс" е описанието на слой вулканична пепел, отложен преди около 11 000 години. Този слой се намира под археологическите доказателства за заселване - факт, който би показал, че човешкото присъствие в Монте Верде е по-скорошно от тази дата.
„Това никога не е било наблюдавано от нито един от изследователите, работещи в Монте Верде от 1977 г.", казва Дилей в отговор на въпрос относно слоя от пепел. Той изразява несъгласие и с други аспекти на публикацията в сп. „Сайънс" и казва, че според него тези изследователи са подбрали избирателно геоложките доказателства, за да ги „напаснат към предварително направено заключение".
Тод Съровел на свой ред отбелязва, че приветства продължаващия научен дебат относно възрастта на Монте Верде. Според него най-добрият начин за разрешаване на тези въпроси е чрез допълнителни проучвания от независими изследователи.
„Нашата работа вече беше подложена на задълбочен анализ, както трябва да се случи с твърдение от такова значение. Ако имаше сериозни проблеми с нашите методи, данни или разсъждения, бих очаквал те да станат явни в хода на този процес. Досега не съм видял критики, които според мен да подкопават основните заключения на нашето проучване", казва Съровел.
Дилей от друга страна посочва археологическата значимост на обекта.
"Това, че Монте Верде е изключително добре запазен, е позволило да бъдат открити материали, които рядко се срещат в археологическите находки - обработено дърво, останки от постройки, растения, водорасли и други органични материали. Това предоставя изключителен поглед към живота и знанията на човешките общности, населявали южната част на Чили през късния плейстоцен", каза Дилей, визирайки геоложкия период, обхващащ последната ледникова епоха.
На мястото са открити и човешки стъпки, свързани с огнище, останки от огньове, дървени инструменти и колове, както и останки от картофи, животински кости и плът.
„Монте Верде е добре изолиран от анаеробен торфен слой, който е съхранил органичните материали на мястото, така че имаме много по-задълбочена представа за технологията и особено за икономиката на хората от онова време. Те са били всеядни, хранели са се както с растения, така и с животни, и са събирали храна от тихоокеанското крайбрежие до Андите", казва Том Дилей.