Изследователи пробиват антарктическия лед на голяма дълбочина, за да научат жизненоважни климатични тайни


Учени успешно са пробили 580 метра лед на Антарктида и са събрали важна информация, за да разберат как Западно-Антарктическият леден щит е реагирал на затоплянето на климата в миналото, съобщи Синхуа. 
Международният екип от изследователи, ръководен от компанията Джи Ен Ес Сайънс (GNS Science), университета "Виктория" в Уелингтън и института "Антарктида Нова Зеландия", е получил най-дългата седиментна проба, извличана някога от отдалечения бряг Сайпъл, което помага за разбирането на жизненоважни климатични тайни. 
Учените очакват благодарение на пробата да се върнат стотици хиляди и дори милиони години назад, казва Ричард Леви от Джи Ен Ес Сайънс и университета "Виктория". 
Според учения пробата съхранява данни за последния междуледников период преди 125 000 години, когато Земята е била с около 1,5 градуса Целзий по-топла в сравнение с прединдустриалните времена. Тогавашните температурите са били подобни на тези, към които се приближаваме през настоящата година заради изменението на климата.
Екипът от 27 души е работил от края на ноември до януари в рамките на проекта SWAIS 2C (Чувствителност на ледения щит на Западна Антарктика към 2 градуса Целзий).
"Намираме се на границата, където пробиваме ледения шелф към морското дъно, за да получим проби от седименти, които никой досега не е успявал да извлече", казва Леви.
Изследователите отбелязват още, че леденият щит на Западна Антарктида в момента губи маса с "безпрецедентна скорост".
"Той е един от най-уязвимите компоненти на земната система към нарастващото затопляне. По същество ние не знаем кога и колко бързо ще се разпадне и ще повиши нивото на Световния океан с няколко метра", казва Тина ван де Флиерт от изследователския екип.
Последователността на скалите в седимента трябва да разкрие как се е държал леденият щит на Западна Антарктида, когато е било малко по-топло, отколкото в наши дни. 
Събраната информация ще помогне на учените да добият много по-ясна представа за това как антарктическият лед ще реагира на бъдещото затопляне, кои части ще се стопят първи и кои части ще останат, допълва Леви. 
Според Тина ван де Флиерт това е огромна крачка напред към крайната цел да се възстановят седиментите, необходими на учените, за да отговорят на големите въпроси, които са от решаващо значение за човечеството, докато светът се приспособява и планира как да се справи с покачването на морското равнище.

София

Премиера на „Казимир & Каролине“ по Йодьон фон Хорват в Театър НАТФИЗ

На 18 и 19 декември от 19:30 ч. на Сцена 47 в Театър НАТФИЗ ще се играят премиерните представления на...

Лос Анджелис

Съд в САЩ отхвърли обвинения срещу певицата Лизо, че е уволнила три танцьорки заради теглото им

Съд в Лос Анджелис отхвърли обвиненията срещу певицата Лизо по делото за дискриминация заради наднормено тегло, заведено срещу изпълнителката през...

Талахаси

Над двадесет морски костенурки се възстановяват във Флорида след измръзване край Кейп Код

Двайдесет и четири морски костенурки от вида Атлантическа ридлея се възстановяват във Флорида след измръзване, предаде Асошиейтед прес. Костенурките имат...

София

В Института за изследване на изкуствата и в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН бе отбелязана 150-годишнината от рождението на Добри Христов

В Института за изследване на изкуствата (ИИИзк) и в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките (БАН) отбелязаха...

Стокхолм

В Стокхолм е регистрирано само половин час слънчево греене през първата половина на декември

В Стокхолм е регистрирано само половин час слънчево греене през първата половина на декември, което, ако тази тенденция продължи, може...

Пловдив

Хор „Евмолпея“ ще отбележи с празничен концерт в Пловдив своя 20-годишен юбилей

Девическата хорова формация „Евмолпея“ ще отбележи своя 20-годишен юбилей със самостоятелен концерт под мотото „Гласът на Коледа“ – 20 години...