Смята се, че около 30 000 метеорита се сблъскват с нашата планета всяка година. Те произхождат от родителско тяло като планета или астероид, от което са били откъснати в резултат на силен сблъсък с друго тяло.
От десетилетия учените се опитват да свържат тези отломки с родителските им тела, по-специално със семействата астероиди, съставляващи пояса между Марс и Юпитер.
В изследване, публикувано в сп. "Нейчър астронъми", специалисти от Националния природонаучен музей, Националния център за научни изследвания (CNRS). Сорбоната, Центъра за петрографски и геохимични изследвания в Нанси и Обсерваторията на Лазурния бряг са насочили вниманието си към хондрити от L групата със средно съдържание на желязо.
Тези метеорити съставляват 35 процента от колекциите, но произходът им остава предмет на дискусии в научната общност, отбелязва водещата авторка на изследването Марин Чоко.
Авторите са анализирали осем хондрита от група L, събрани в Китай, Австралия или пустинята Сахара. Всеки от тях е уникален с множеството следи от ударите, които е претърпял по време на изхвърлянето си. Тези следи съдържат ценни улики.
При тези сблъсъци температурите могат да надхвърлят 2000 градуса, което води до локално разтопяване на скалата. Минералът се преобразува напълно, а двойки атоми, които позволяват да се определи възрастта му, се нулират, което дава представа кога се е случило това, обяснява Чоко.
В зависимост от продължителността им, тези удари създават и химически различия в минералите, което позволява да се направи извод за размера на родителския астероид.
Изследователите са използвали и данни, събрани при скорошни падания на метеорити, за да проследят тяхната траектория и да оценят региона им на произход в главния астероиден пояс. Целта е била да се търсят обекти, чийто състав е съвместим с този на L-хондритите.
Получените резултати очертават по-сложен сценарий от очакваното.
Досега се е смятало, че хондритите от група L произхождат от примитивно тяло с диаметър около 320 километра, което се е образувало в по времето на ранната Слънчевата система преди 4,5 милиарда години, преди да претърпи значително смущение преди 470 милиона години.
Авторите на настоящото изследване предлагат по-скоро сценарий с "каскада от сблъсъци" преди 4500, 4470, 700, 470 и 100 милиона години. Това е създало "най-малко три семейства астероиди", от които произхождат отломките, намерени на Земята.
Хондритите, датиращи отпреди 470 милиона години, са резултат от два отделни сблъсъка на Гефион 2 и Юнона - един от най-големите астероиди в пояса, който все още редовно изпраща отломки на Земята.
Тези едновременни сблъсъци са предизвикали поток от метеорити, следи от които са открити в геоложки слоеве, датиращи от края на периода ордовик преди 466 милиона години.
Това е ключов момент в историята на нашата планета, белязан от ледников период и първото масово измиране, когато животът е бил изцяло морски. Затъмнявайки атмосферата, метеоритен поток може да е бил един от факторите за това застудяване с катастрофални последствия.
Друг ледников епизод - криогенният, датира отпреди 700 милиона години. По това време според изследователите е имало друг сблъсък, който е довел до образуването на астероидното семейство Ниси. Това също предполага "потенциална връзка между тези климатични явления и падането на метеорити".