Изследователят Лони Безансон следи и открива погрешни научни изследвания
Етиката в науката е сред водещите теми, които го ангажират през последните години. Казва, че проверява научни публикации за нередности, защото така помага на обществото.
През последните няколко години, след пандемията от КОВИД-19, работата на Безансон е фокусирана основно върху проверката и анализа на научни публикации, за да открива в тях волни или неволни грешки. Пандемията го заварва в Австралия, където e постдокторант в университета Монаш, докторската си степен защитава преди това в университета Париж-Сакле. Още по време на следването си проявява интерес към методологията на науката. Докато прекарва месеци в изолация заради пандемията, той започва да чете задълбочено научните публикации, които по време на пандемията се публикуват масово, без обичайната независима проверка в свободно достъпни онлайн платформи и дори в социалните мрежи. Така се натъква на множество публикации, които съдържат невярна или неточна информация, недостатъчно данни и дори несъответствия, за които подозира умисъл. Безансон се присъединява към учени като Елизабет Бик, които изобличават френския микробиолог д-р Дидие Раул, който с научна публикация лансира лекарството против малария хидроксихлорохин за лечение на КОВИД-19, но ползите от него не се потвърждават в клинични проучвания. Междувременно лекарството се препоръчва за лечение на КОВИД-19 дори от Доналд Тръмп. Бик е специалист в идентифициране на неверни изображения в научни публикации. Тя забелязва и пише в социалните мрежи, че клиничните тестове, посочени от д-р Раул в публикацията му, са започнали, преди да получат одобрение и че има значителни разлики в резултатите на контролните групи в изследването и групата на лекуваните с препарата, както и че някои пациенти са отпаднали от проучването по спорни причини.
Раул подава съдебна жалба срещу Бик, срещу нея се разгръща кампания в социалните мрежи със заплахи. Безансон е сред инициаторите на отворено писмо в нейна защита и в защита на научната етика, подкрепено от учени от цял свят. Водещи научни и популярни световни медии като „Нейчър“, „Сайънс“, „Гардиън“ и други посвещават материали на проблема с измамите в научните публикации. Френският "Паризиен" го определя миналата година като "белият рицар на науката".
БТА попита Безансон в Хайделберг как се разграничава грешката от преднамереното фалшифициране на данни в научните публикации.
За неприемливото академично поведение има определение – става дума за случаи на плагиатство, изкривяване на данни или създаване на фалшиви данни, каза той, подчертавайки, че в различните страни определението и практиката варират. При нарушение на академичната етика обикновено има умисъл. Но това е трудно да се докаже, с изключение на някои откровено измислени научни публикации, добави той. Безансон разказа, че понякога попада на публикации, заради които се пита дали авторът не осъзнава, че върши нещо напълно нередно или пък го прави съзнателно. Той даде пример с научна публикация, подкрепена с числови данни, в която установил, че всички подадени числа изглеждали доста невероятно за темата, започнал да проверява и бързо установил, че всички числа са четни.
Когато открие нередности в научна публикация, той пише до автора в платформата PubPeer, задава им въпроси, като често не получава отговор.
Често има публикации, в които, за да не се засече, че са писани с изкуствен интелект или са плагиатствани, се използват синоними, които да заместят научни фрази. Но тези синоними не са научни термини и статиите звучат нелепо дори и за непрофесионалисти, обясни Безансон.
Работя с компютърни специалисти, сред тях е Гийом Кабанак, компютърен изследовател от Тулуза, каза Лони Безансон. Всъщност той откри тази тенденция на „измъчените фрази“, странни научни изрази, в които няма смисъл. Той създаде и софтуер, който да ги открива в научната литература. Когато пуснем тази програма, тя маркира хиляди публикации, в които засича несъответствия. След това ние ги четем внимателно, една по една, за да установим дали в тях наистина има нещо нередно. Открили сме вече 17 000 публикации с такива неясни фрази, разказа шведският изследовател.
Той е откривал нередности в научни публикации още преди пандемията, през 2018 г. и през 2019 г. Но тогава почти никой не е обръщал внимание на тези проблеми извън научната общност. След това дойде пандемията и погледите и вниманието на всички, на цялото общество, се обърнаха към научната общност, каза Безансон. И когато и медиите ни обърнаха внимание, всичко се промени, хората си казват, че вероятно има защо да се замислят.
Самият той често получава заплахи и онлайн, и от адвокати. Безансон също е изобличил д-р Раул за публикацията му за хидроксихлорохина. Не го правя, защото мразя някого. Смятам, че д-р Раул е лъгал с години. Има хора, които са починали, каза той.
Намирам проблем и щом го има, значи трябва да му обърнем внимание. И колкото повече се вглеждаме, толкова повече проблеми откриване. Ще продължим да го правим, разбира се, каза Безансон.
С тази работа не си намирам приятели, каза Безансон на дискусията за научната етика на Хайделбергския лауреатски форум. Но въпреки това призова младите учени да четат критично публикациите, да реагират, ако открият несъответствия, и да се придържат към правилата в научните си разработки.