Изследване на скелетите на древноегипетски принцеси разкрива, че са били добре обучени стрелци с лък

Изследване на скелетите на древноегипетски принцеси, над сто години след откриването им в некропола в Дахшур, южно от Кайро, разкрива, че са били добре обучени стрелци с лък, пише в. Нешънъл”. 
Преди около четири хилядолетия царските особи са били положени в гробниците им заедно с лъкове, стрели, боздугани и инкрустиран със скъпоценни камъни кинжал. Въпросът, дали са използвали тези оръжия или са само символи на високия им статус намира отговор едва сега.  
Останките на четири сестри на име Ита, Хенмет, Итауерет и, най-вероятно, Сатхатхормерит, както и на принцеса Нуб-Хотеп са намерени заедно с тези на цар Хор от френския археолог Жак дьо Морган през 1894 и 1895 г. Черепите им са пренесени за изследване в медицинския музей в Кайро, но в началото на 20 век следите им се губят. Останалите части от скелетите попадат в музейни хранилища и в продължение на повече от век по-голямата част от тях остават неизследвани.
През 2020 г. уредници в Египетския музей на площад „Тахрир“ в Кайро намират тленните останки в две дървени кутии. Някои от тях все още били увити в пожълтели вестници от 90-те години на 19 век, които археолозите са използвали като опаковка при разкопките. По костите личали избледнели мастилени надписи с ръкописно изписани имена.
Анализ на останките показва следи, оставени от години на интензивна физическа подготовка. Местата, където мускулите са били прикрепени към костите на ръцете, раменете и дланите, са по-изразени и асиметрични - точно по начина, по който се случва при стрелба с лък. Едната страна на тялото е  била по-развита от другата, а ръката, с която се опъват тетивата, е била по-силна.
„Тези принцеси далеч не са били чисто декоративни фигури със заседнал начин на живот, често описвани в традиционните модели. Техните скелети разказват история на изключителна дисциплина и физическа сила, разкривайки, че те са били обучени стрелци с лък и са изпълнявали активна роля в ритуалните практики”, казва пред “Нешънъл” д-р Зейнаб Хашеш от Университета в Бени Суеф, ръководител на изследването, публикувано в журнала Frontiers in Environmental Archaeology.
Доказателствата са удивително ясни. Костите на предмишницата и дланта на принцеса Нуб-Хотеп носят характерните следи от многократно хващане и опъване на лък, а една от костите на дланта ѝ е леко изкривена, вследствие на продължителното натоварване - детайл, който съответства на стрелите, открити в нейната гробница. Ключиците и местата на захващане на гръдните мускули при принцеса Итауерет също показват характерните изменения при стрелците с лък.
Силата на захвата на принцеса Ита е била достатъчно голяма, за да предполага, че тя редовно е боравела с оръжия като кинжала, погребан заедно с нея. И при цар Хор - единственият мъж в групата, се наблюдава асиметрично развитие на ръцете, характерно за човек, който се е упражнявал с оръжия.
Най-впечатляващият извод от изследването обаче не е свързан с бойните им умения, а с това, което екипът определя като „парадокса на привилегията“ - данните, че царският живот е осигурявал защита, но същевременно е излагал тези хора на трудности.
По костите са открити свидетелства за реално страдание - признаци на метаболитен стрес в детска възраст, възможно недохранване, намалена костна плътност и следи от продължителни инфекции. При част от изследваните са установени зараснали счупвания. Принцеса Итауерет има счупени ребра и травми на ходилата, вероятно вследствие на падане или силен удар.
Принадлежността към управляващата династия на Древен Египет не ги е предпазвала от физическите последици на един активен и изпълнен с предизвикателства живот, но все пак им е осигурявала достъп до медицински грижи. Всички изследвани счупвания са зарастнали без усложнения - инфекция или неправилно срастване, което е доказателство за изключително високо ниво на лечение.
Изследването установява и загубата на ценна информация. Всички черепи с изключение на един са изчезнали от Медицинския музей в Кайро. Липсват и част от костите. Един от скелетите не е имал идентификационен етикет, но на базата на телосложението и предметите, открити около него, екипът стига до заключението, че най-вероятно принадлежи на принцеса Сатхатхормерит.
Учените планират да извършват ДНК анализи и химически тестове, които биха могли да потвърдят родствените връзки, за които костите дават косвени сведения. Няколко от царските особи са страдали от едни и същи редки наследствени особености в строежа на гръбначния стълб. Според екипа тези общи белези предполагат, че владетелската династия е сключвала бракове в тесен родствен кръг, за да запази властта в рамките на семейството.
За д-р Хашеш най-важна е промяната в начина, по който се разказва историята. „Биоархеологията е ключът към това да придадем човешко измерение на миналото“, казва тя. „Когато изместим фокуса от съкровищата в гробниците към самите човешки останки, можем да възстановим истинските остеобиографии - житейските истории, разказани от костите, които разкриват здравословното състояние, физическата активност и нивото на медицинските грижи, с които са разполагали тези хора.“