Авторите са установили, че ръстът в турбуленциите е особено висок над САЩ и северните части на Атлантическия океан, но са засегнати и други райони, при маршрути над Европа. Те са анализирали случаи на турбуленция в райони извън тези над планинските масиви, където са очаквани, и които възникват изненадващо по време на полет над открити пространства.
Общата продължителност на тежките турбуленции над северната част на Атлантическия океан се е увеличил с 55 на сто за периода от 1979 г. до 2020 г. Учените прогнозират, че тези случаи ще продължат да нарастват с развитието на климатичните промени. Авторите вече са установили връзката между турбуленциите и климатичните промени в по-ранни изследвания.
Пол Д.Уилямс, един от авторите на изследването, обясни, че климатичните промени водят до затопляне на зоните южно от струйните течения по-често, отколкото северно от струйните течения при обичайната височина на полет на самолетите. По-голямата температурна разлика води до по-резки промени в посоката на вятъра и съответно до повече турбулентност, каза Уилямс.
Всяко допълнително количество въглероден диоксид в атмосферата означава по-голяма температурна разлика в струйните течения, което води до по-силни ветрове и повече внезапна турбуленция, обясни той.