Изследването на близките планети е много важно за продължаването на живота и съществуването на Земята, защото както виждаме се пренаселваме, каза в интервю за БТА доц. Цветана Гогошева, участник в научната програма „България 1300“. Според нея е много важно да се доосъвършенства пребиваването на човека в космоса, „защото виждаме в какъв вид слизат космонавтите. Трябва да могат да се правят експерименти за създаването на условия за живот например на Марс или на Луната“, посочи още тя.
Доц. Гогошева разказа, че е много развълнувана от представянето на монумента спътник "Интеркосмос България 1300" в старозагорския парк „Артилерийски“. „Това е технологичният образец на спътника „България 1300“. Това е обектът, на който бяха качени изпитателните уреди и именно на него се провеждаха изпитания по команда от изпитателните зали на Института за космически изследвания в Москва“, посочи още тя. Гогошева обясни, че „винаги за всеки пуск на спътник се правят уреди в три екземпляра- единият е за технологични изпитания. Другите два са първи и втори летателен. Ако в последния момент на космодрума се правят изпитания и ако се окаже, че някой от уредите направи дефект, веднага се сменя с втория - резервния“, обясни доц. Гогошева.
Тя добави, че е станало възможно изстрелването на спътник, разработен изцяло от български учени, „когато обсерваторията премина към Българска академия на науките и бяха оценени нашите усилия да покажем, че можем нещо. И тогава старозагорската обсерватория стана Базова обсерватория на централната лаборатория за космически изследвания към БАН и започна истинска работа за изследване на космоса“, коментира доц. Гогошева. И допълни, че „всичко се работеше по програма „Интеркосмос“, защото е невъзможно България с нейните финансови възможности да поеме такъв път“, обясни тя. Ученият коментира, че „освен ракети и спътници по „Интеркосмос“ в Стара Загора, възникна и идеята да се направи комплект от уреди - само българска апаратура да бъде поставена на един обект и то в чест на 1300-ата годишнина от създаването на българската държава. И така в Стара Загора бяха създадени три уреда за изследване на високата атмосфера на Земята, с което се надявахме, че ще получим някаква представа за преноса на слънчева енергия към Земята чрез нейната атмосфера. Защото ясно е, че на други планети, където няма атмосфера пряката слънчева енергия е по-скоро разрушителна, отколкото живителна“, разказа тя.
Тя каза, че „единият от уредите, който беше създаден в Стара Загора, е за видимата част от слънчевия спектър, който достига до атмосферата, другият уред е за ултравиолетовата част, чрез него можехме да съдим за промените в озоновия слой на Земята. Третият уред е за потока протони, който идва от Слънцето и как се изменя във времето“.
Доц. Гогошева посочи, че през онези години много важна част за създаването на „Интеркосмос България 1300“ е имала и „българската промишленост и модерните тогава заводи са се включили много активно“. Тя допълни, че "частици от Стара Загора през 1984 година полетяха на среща с Халеевата комета".
Доц. Цветана Гогошева е родена в Панагюрище и още от дете възниква интересът ѝ към атмосферата на Земята и към астрономията. “Затова и учих „Астрономия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ след това със съпруга ми (проф. Митко Гогошев) дойдохме да работим в Стара Загора и започнахме в Народната астрономическа обсерватория. Интересът и на двамата беше в областта на астрономията и космоса“, допълни още тя.
БТА припомня, че в Стара Загора е създадена първата в България извънстолична астрономическа обсерватория. Тя е открита на 26 февруари 1961 г. и се развива изключително успешно. Първият ѝ директор е Бончо Бонев, а през 1974 г. я оглавява проф. Митко Гогошев. Тогава част от обсерваторията преминава към Института за космически изследвания и технологии към БАН. На 4 октомври 1978 г. обсерваторията се сдобива с планетариум, който работи до 26 юни 1994 г., когато при пожар изгаря цялото оборудване.
Базовата обсерватория към Централната лаборатория за космически изследвания на Българската академия на науките в Стара Загора под ръководството на проф. Митко Гогошев има основна роля във формирането на идеята, изработването на изследователското оборудване и управлението на програмата.
В края на април беше тържествено открит монументът на спътник "Интеркосмос България 1300" в старозагорския парк „Артилерийски“. Изграждането на монумента в парка стана възможно след решение на Общинския съвет в Стара Загора. Предложението бе прието от експертен съвет по устройство на територията към Община Стара Загора. Идейният проект за изграждане на монумента беше разработен от архитектите Пламена и Цветелина Гогошеви – внучки на проф. Митко Гогошев и доц. Цветана Гогошева.