Изучаването на добродетели и религии в училищата беше обсъдено на дискусия, организирана от Министерството на образованието и науката

Изучаването на добродетели и религии в българските училища беше обсъдено на дискусия, организирана от Министерството на образованието и науката (МОН), която продължи повече от пет часа в Националния дворец на културата.
Религиите ще се изучават в културологичен и исторически аспект, и ще предложим различна от сегашната - неконфесионална програма. Тя ще съчетава елементи на познания на религията с философско и етично възпитание. Това няма да е задължителен час по вероучение, а ще е задължителен час по възпитание в добро, каза днес пред журналисти на дискусията министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
Децата няма да учат задължително религия, а ще имат възможност да избират между програми, ще има неконфесионална програма, която ще бъде с много по-силен фокус върху етичното възпитание и възпитанието в добродетели. Разбира се, че ще има и елементи на религия, такъв има и в момента в учебниците по история или по литература, обясни министър Вълчев. 
В момента по учебния предмет "Религия", който има различна концепция, имаме три програми. Едната е православно християнство, втората е ислям, а третата програма е история на религиите. Ние предвиждаме отново да бъдат три програми, но третата да бъде по-различна. Искам да заявя категорично, че няма да се стъпи по сегашната програма за неконфесионално образование, която съдържа преди всичко елементи на религия, а ще се стъпи на програми, които са от другите страни и са съобразени с нашата култура, и с българските традиции, и с това, че православното християнство ни е основното вероизповедание. В закона ще предложим учебният предмет да е от задължителния учебен план и трябва да се обучат учители, каза министърът.
На въпрос кога трябва да влезе предметът в сила, министърът отговори, че ако говорим за първи клас, това зависи от много фактори и от това кога Народното събрание ще приеме промените, както и дали ще има стабилност в управлението. "По-реалистично е народните представители да приемат законопроекта, който ще предложим през следващия месец, да го приемат през есента. Това означава, че най-вероятно ще влезе през учебната 2026/2027 година за първи клас и началните учители могат да се обучат за половин година. Трябва да се въвежда поетапно и част от разговора ще бъде дали да обхване всички класове. Ние смятаме, че трябва да започне от първи клас. Ще публикуваме концепция до 7-8 май и ще я представим. Предметът ще е без оценка", каза министър Вълчев. 
Българското образование е светско и ще остане такова, както е във всички други европейски страни, в които се учи религията. Но трябва да дадем на децата си знания и умения, чрез които да опознаят собственото си минало и идентичност, и да развият критериите си за добро и зло. Ние не предлагаме задължителен час по религия, това ще бъде много повече час по етично възпитание, час по възпитание в добро, каза министър Вълчев в изказването си в началото на дискусията. 
На форума се обсъждаха различните гледни точки по темата. На него присъстваха също българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, главният мюфтия Мустафа Хаджи, народни представители, ректори, университетски преподаватели, учители, родители и други. Сред поканените бяха и представители на гражданския сектор - неправителствени организации и други. 
"Считаме, че българската държава има моралното и всяко задължение да образова децата на своите граждани в неподправените знания и принципи на православното изповедание и духовност, които са дали толкова много на народа и държавата ни. Време е българската държава да върне православното, религиозното образование на подобаващото му място в българското училище, като се отчитат възгледите и се даде възможност на родители от други вероизповедания, или неизповядващи религия, да изберат за децата си профила на този предмет, съответстващ на ценностната им система", заяви българският патриарх и Софийски митрополит Даниил. 
В България над 70 процента от населението се определя като православни християни, които допринасят със своя труд, със своите постижения, със своите данъци към държавата, и имат права техните деца да бъдат запознати и образовани с основните истини в православната вяра. Говорим за образование, а не за въцърковяване, а за разясняване на базисни понятия от традиционното изповедание в България. Родителите, когато са от мюсюлманско изповедание, децата да учат ислям, а други, които не са свързани с никакво изповедание, имат възможност да изучават такъв неутрален предмет като етиката, каза пред журналисти на форума патриархът.
„Религията трябва да влезе в програмата на държавните училища, за да бъде обяснена на разбираем език на младото поколение и да бъде обяснено на човешки език, че религията не иска от нас да бъдем агресивни, а обичта, любовта към човека, трябва да бъде водеща“, каза на дискусията д-р Мустафа Хаджи, главен мюфтия на България.
Той отбеляза, че много от хората, които се радикализират и извършват насилие в името на религията, не са били възпитавани в часовете по религия в училищата, а често чрез интернет.
„Смятам, че въвеждането на такъв задължителен предмет в значителна степен ще засили интереса към религиите и ще помогне на учениците да се запознаят с основните добродетели. Това ще позволи на много деца да намерят пътя към истинската религия и християнските добродетели, в които нашата нация е формирана в най-голяма степен,“ заяви проф. Андрей Чорбанов, председател на Комисията по образованието и науката в Народното събрание.
"Религията вече се изучава и присъства в образователната система като избираем предмет в три различни варианта, предложени с утвърдени учебници от първи до 12-и клас, както и в петте духовни училища, които държавата подкрепя от много години. Всичко това показва, че в момента имаме добро сътрудничество със съответните духовни институции", каза бившият министър на образованието и науката акад. Николай Денков.
От Националната мрежа за децата обявиха, че са получили над 120 въпроса, зададени от родители, граждански организации и активисти в социалните мрежи. Въпросите са свързани с планираните от МОН промени, свързани със санкции и политики в училищното образование на България.