Известният сръбски актьор Любиша Самарджич днес щеше да навърши 90 години


Известният сръбски актьор Любиша Самарджич, участвал в над 130 филма, носител на десетки награди, професионално и лично свързан с България, днес щеше да навърши 90 години. 
Любиша Самарджич е роден на 19 ноември през 1936 г. в Скопие, но израства в Нишка баня. Баща му, който работи като техник в намиращата се наблизо мина, се разболява вследствие на тежките условия на труд и умира, когато Любиша е все още дете.
Синът започва да работи, за да помага на майка си, като едни от ярките му спомени са от семейното производство на сладолед - носенето на гръб на ледени плочи в трамвая, медния казан, в който смесва съставките за сладоледа с натрошения лед и разбъркването в продължение на часове. 
„Днес все още обичам сладолед, купувам го и го ям в големи количества. Но правя разлика между този сладолед от днес и моя сладолед от миналото. Този, днешният, е някак си твърде излъскан, твърде модерен, сякаш е увит в целофан. Моят сладолед беше по на бучки, често имаше парченца лед в него, но беше най-добрият сладолед на света, защото аз го правех, предлагах го, продавах го, харесвах го и живеех от него”, пише Любиша Самарджич през 1973 г. в спомени, публикувани на сайта на община Нишка баня.
След като завършва гимназия в Ниш, Любиша първоначално избира да учи право, но любовта към театъра и киното го отвеждат към актьорската професия. Завършва Белградската академия за драматични изкуства. Изтъкнатият режисьор Боян Ступица забелязва таланта му и подкрепя началото на кариерата му. 
Първоначално Самарджич играе в театралното „Ателие 212”. През 1961 г. прави кино дебюта си във филма „Игри над реката” и през следващите десетилетия се утвърждава като един от водещите актьори на югославското кино. 
Прякора си Смоки получава след превъплъщението си в обаятелния и усмихнат младеж Смоки във филма „Пясъчният град” през 1963 г. Голямата популярност на героя води до заснемането на телевизионния сериал „Смоки” през 1967 г. 
Истинска телевизионна легенда Самарджич става с ролята на Боривое Шурдилович-Шурда в сериала „Горещ вятър“. Историята на младия фризьор, който напуска провинцията, за да си търси късмета в Белград, се превръща в един от най-големите телевизионни хитове в бивша Югославия. Сериалът печели популярност и в България.
Зрителите го помнят и от филма „Полицаят от Петльово бърдо“. В него той играе полицая Бошко Симич, който се е женил и е бил изоставен четири пъти и сам отглежда децата от всичките си неуспешни бракове. 
Връзката на Любиша Самарджич с България е не само професионална, но и лична. Актьорът работи с редица български творци, сред които Хачо Бояджиев, Стефан Данаилов, Джоко Росич. 
През 1983 г. участва в новогодишната телевизионна програма „Съзвездие 83“ на Хачо Бояджиев. 
През 90-те години Самарджич постепенно разширява дейността си и се насочва към режисурата и продуцентството. Създава собствена продуцентска компания заедно със сина си Драган.
„Затова когато искам да се върна назад, за да видя какво съм направил, виждам че имам три филмови живота, но най-най-скъп и разкошен беше животът ми на артист", казва Самарджич в интервю за Българската телеграфна агенция (БТА) през 2007 година, когато е в България по покана на БНТ, за да представи новите си филми.
Режисьорският му дебют „Небесна кука" е един най-значимите филми в кариерата на твореца. Лентата получава международно признание, „защото говорих със сърцето си, а когато говорите със сърцето си, а не с разума, тогава стават най-сериозните филмови произведения”, обяснява Самарджич.
Други негови филми са „Есента идва, скъпа моя", „Пуста земя" и „Наташа”.
На въпроса на БТА трудно ли се прави кино в Сърбия, той отговаря: „Моята страна все още не е подготвена за капитализма, това е една сурова система. Аз съумях да подготвя добър екип, който работи срещу умерено заплащане. Освен това филмът в Сърбия не е стока, която може да донесе много пари".  
През 2012 г. Любиша Самаржич е специален гост на 16-ия международен „София филм фест” за регионалната премиера на „Мирисът на дъжда на Балканите“ по романа на Гордана Куич, продуциран от компанията му Cinema Design. Романтичната драма проследява живота на семейство сефарадски евреи от Сараево в смутните години между двете световни войни. 
„Човекът на изкуството губи достойнство, ако вземе страна в политиката. За мен най-важни са душата и сърцето на човека, неговите преживявания - за това са филмите ми", казва тогава популярният сръбски актьор и режисьор, цитиран от БТА.
Любиша Самарджич е удостоен с десетки отличия като актьор, режисьор и продуцент. През 1967 г. получава купа „Волпи“ за най-добра мъжка роля на Венецианския филмов фестивал за изпълнението си във филма „Утро” (Jutro). Носител е на седем награди „Златна арена” и една специална награда на кинофестивала в Пула, наградата на публиката на Международния кинофестивал в Палм Спрингс. Номиниран е за „Златна мечка” на Международния филмов фестивал в Берлин, пише IMDb.
Зад успешната кариера стои личен живот, белязан както от обич, така и от тежки изпитания. 
Любиша Самарджич се жени за съпругата си Миряна през 1966 г. Двамата са известни с прякорите си Светкавицата и Гръмотевицата.
„Това е жена, която обичам и която е мой другар над 40 години,” казва той в интервюто си за БТА през 2007 г. „Има много изтънчен речник и възможност за критична и точна преценка. Тя е една истинска личност, която се грижи за мен не като дете, а като жена. Тя е най-острият критик на моите произведения”, отбелязва артистът и допълва, че няма нужда от професионална критика, тъй като в съпругата си е открил „най-истинския, искрен и точен критик.”
Любиша и Миряна имат син и дъщеря. Най-тежкият удар за семейството е загубата на сина им Драган, който умира от левкемия на 34-годишна възраст. Самарджич неведнъж говори за сина си с дълбока обич и за силата, необходима на човек да продължи след подобна трагедия.
В по-късните си години актьорът се оттегля постепенно от активната си работа, но остава ангажиран с киното и културния живот. През 2016 г. претърпява операция на мозъка. На 8 септември 2017 г. Любиша Самарджич умира в Белград преди да навърши 81 години. На погребението му звучи песента A sad adio от култовия сериал „Горещ вятър” в изпълнение на самия Любиша в ролята на Шурда, в която припевът гласи: „А сега сбогом, а сега сбогом, и кой знае къде, и кой знае кога", съобщава сръбската телевизия РТРС.