Как да „хванем“ у дома дали има глюкоза в меда или нишесте в киселото мляко показаха в Икономическия университет във Варна

Как да „хванем“ в домашни условия дали има глюкоза в меда или нишесте в киселото мляко бяха само част от опитите, демонстрирани днес в лабораториите на Икономическия университет във Варна. Денят на отворените врати бе организиран от катедра „Стокознание“ във висшето училище. Той премина под наслов „Качество на стоките и информиран избор на потребителите“ и бе посветен на Световния ден на потребителите 15 март.
Един от акцентите на инициативата е информираността на кандидат-студентите за различните дисциплини с практичен характер в университета, посочи за БТА ръководителят на катедрата доц. д-р Антоанета Стоянова. Посетителите имат възможност да разговарят както с преподаватели, така и с настоящи студенти от специалността „Стокознание и митническа дейност“. При демонстрациите в лабораторията, където се провеждат семинарните упражнения на младежите, фокусът пада върху основните качествени показатели, които формират качеството и безопасността на стоките. По принцип лабораторните упражнения са разделени в няколко семестъра в зависимост от учебните предмети, които изучават студентите, и са свързани с различните видове стокознание на хранителни и промишлени стоки, допълни Стоянова.
В домашни условия също има възможност да се разбере дали в определени продукти има имитиращи и заместващи съставки, посочи Стоянова. Дали има нишесте в киселото мляко може да се разбере с помощта на разтвор от йод. Ако млякото придобие виолетов, а не кехлибарен цвят, означава, че производителят си е позволил да нарушава правилата. Опитът не дава отговор какво е количеството на нишестето, а само дали има такова, допълни Стоянова. У дома може да се разбере и дали в меда има глюкоза. Това става с помощта на медицински спирт. Ако разтворът придобие вид на айрян, значи в меда има глюкоза.
В лабораторията се прави анализ и на качествените показатели на промишлени стоки, каза още Стоянова и уточни, че в Деня на отворените врати ще се акцентира върху състава на дрехите. Изборът върху тъканите е направен заради актуалността на темата за намаляване използването на синтетични влакна, които се генерират като отпадък.
Главен асистент Радослав Радев допълни, че опитите за вида на влакната се прави чрез паленето им на малка спиртна лампа. И даде пример с памука, който гори бързо, а след като бъде отдръпнат от пламъка, продължава да тлее и да мирише на изгоряла хартия. Заради устойчивите политики в рамките на ЕС в момента качеството на текстилните стоки придобива голямо значение, допълни Радев. Той припомни, че се налагат все повече изисквания и към багрилата на тъканите. По думите му в лабораторията студентите могат да правят различни опити как се губи наситеността на боята в зависимост от режима на пране, вида на перилния препарат, светлината, морската вода, човешката пот.