Как южнокорейската култура завладя света?

Филмите й печелят "Оскар", телевизионните й сериали и кей-поп звезди обикалят света, а един от нейните автори току-що спечели Нобелова награда за литература...Как Южна Корея се утвърди като културна сила? Отговор на въпроса предлага Франс прес:
Зараждането на Корейската вълна (Халю)
От края на 90-те години на миналия век корейските филми и кей-поп звездите набират популярност в съседни азиатски държави като Япония и Китай. Това бележи зараждането на  Халю или Корейската вълна - разпространението на южнокорейската култура извън пределите на страната. През 2012 г. тя завладя западните страни с "набиващия се в главата" хит Gangnam Style на рапъра Сай.
През следващото десетилетие детската "вайръл" песничка Babyshark счупи рекордите по гледаемост в Ютюб, суперзвездите на кей-попа Би Ти Ес оглавиха класациите по света, филмът "Паразит" на Пон Джун-хо сътвори история на наградите "Оскар", а "Игра на калмари" се превърна в най-гледания неанглоезичен сериал на стрийминг платформата Нетфликс. 
През 2022 г. южнокорейският износ на културни стоки е на стойност почти 12 милиарда евро - повече от домакинските уреди или електрическите автомобили. Това са предимно видеоигри като Battlegrounds Mobile, която е изключително популярна в Индия и Пакистан. Целта на правителството е до 2027 г. износът да достигне около 23 милиарда евро.
Смутно минало
Режисьорът и носител на "Оскар" Пон Джун-хо обяснява културния успех на Южна Корея с "драматичните периоди", преживени от жителите на тази азиатска страна, която след Корейската война (1950-1953 г.) преминава през военна диктатура, радикална икономическа трансформация и демократичен преход.
Тези "екстремни събития" допринасят за изобилието от вдъхновение и стимули за творците. "Това място е толкова динамично и бурно", казва Пон Джун-хо. 
Отличената кей-литература
Хан Канг, която в четвъртък получи Нобеловата награда за литература, се прочу с творби, вдъхновени от съвременната история на страната й. 
Писателката на 53 години беше отличена за своята "интензивна поетична проза, която се сблъсква с историческата травма и разкрива крехкостта на човешкия живот". 
Много южнокорейски автори са разглеждали травматичното минало на страната си в своите произведения. Хан Канг обаче създава своя собствена "поразителна литературна естетика", казва О Хьон-юп, професор по литература в Корейския университет.
Жените пионери
Южна Корея е една от богатите страни, където работят най-малко жени, но те са в челните редици на културния успех на страната.
"Вегетарианката" от Хан Канг се счита за пионерски текст на екофеминизма. Романът "Ким Джи-юн, родена през 1982" г. от Чо Нам-джу - разказ за омъжена жена, която спира да работи, за да отгледа детето си, пожъна голям международен успех.
Обществена подкрепа и "пиянство"
Въпреки че правителството е инвестирало значителни суми в подкрепа на културния сектор, експертите отбелязват, че понякога държавата е спъвала неговия успех. Хан Канг - първият южнокорейски автор, удостоен с Нобелова награда за литература, преди е била включена в "черния списък" с 9000 творци заради критики към правителството. 
Някои инициативи все пак се отплащат, като например създаването през 1996 г. на обществен орган, който популяризира корейската литература в чужбина и обучава преводачи.
Корейската литература се възползва и от кей-поп феномена. Когато член на момчешката група Би Ти Ес е видян да чете книга за самопомощ, от нея са продадени стотици хиляди екземпляри. 
Режисьорът на "Паразит" Пон Джун-хо обяснява южнокорейското творчество по един по-неочакван начин: "Ние сме страна на работохолици. Хората работят твърде много. И в същото време пием твърде много. Така че всяка вечер има интензивни пиянски сесии и всичко става много екстремно".