Както писателите се грижат за нашата памет, така и ние трябва да съживяваме спомена за тях, каза за БТА писателката София Стойнева

Както писателите се грижат за нашата памет, така и ние периодично трябва да съживяваме спомена за тях, каза за БТА – Перник писателката София Стойнева по повод представянето на новия брой на списание „ЛИК“. Тя допълни, че честванията на юбилеите на писателите говорят за желанието да не забравим написаното от тях и страха, че това може да се случи. Според авторката съвременният свят все повече бяга от художественото слово и се стреми към бързата и лесносмилаема информация.
„Нека да припомня думите на св. Константин-Кирил Философ: „Голи са без книги всички народи“. Отново опираме до духовността като дреха, без която не само ще измръзнем, но и ще се срамуваме от духовната си голота. И аз вече осезаемо виждам тази „голота“ в заобикалящия ни свят, но за жалост не усещам човечеството да е започнало да се срамува от нея“, каза още Стойнева.
София Стойнева цитира и метафората на Борис Христов – „драскотина в паметта ни“, за да сравни отбелязването на годишнините, свързани с писателите ни, които ще пулсират и ще ни припомнят, че без културни традиции сме без мостове, които да ни свързват с миналото, за да не се изгубим в пространството на глобалния свят.
За авторката Йордан-Йовковите послания винаги трябва да звучат силно, тъй като човечеството непрекъснато изпитва хуманен дефицит.
„А както знаем, следата, която писателят от Жеравна оставя в литературното ни наследство, е именно такава: „С мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго – любовта между хората.“ Затова аз много често казвам, че ако не сме чели Йовков, сме по-малко добри хора. Другият автор, чиито творби са особено актуални, поради повсеместното дигитално ежедневие, което води до виртуален аутизъм, е Борис Христов. Ще ви припомня неговото стихотворение „Самотният човек“, в който героят „въженце стиска в джоба“, коментира пернишката писателка.
Тя допълни, че виртуалният свят все повече води до депресии и до забравяне на очарованието от живия контакт. Хората имат хиляди последователи, стотици приятели в социалните мрежи, но вкъщи вечерят със самотата.
София Стойнева определя „Музея на литературата“ като „трюм за съхранение на памет“, позовавайки се на Радичковия „Ноев ковчег“.
„Бъдещето трябва да е спокойно, че някой преди него се е погрижил да му остави културни запаси и то няма да умре от духовен глад. Дай Боже да развие апетит за такава храна някога, а и сега“, добави тя.
Според нея ключова роля имат учителите по български език и литература, които не бива да поднасят пред учениците само текст, изваден от контекста на времето, в което е създаден, а да приближат до тях и личността на автора, и особеностите на епохата, в която е живял, за да могат младите хора да се убедят, че Яворов или Ботев са преди всичко човеци, а не портрети от стената в коридора на училището. Когато приемат личностите им като свои, близки, тогава ще възприемат и идеите им.
София Стойнева е завършила българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. От 2000 г. работи като учител по български език и литература в Гимназията с преподаване на чужди езици (ГПЧЕ) „Симеон Радев“ в Перник. Работила е като сътрудник във вестниците „Гимназист“ и „Кандидат-гимназист“, в които са публикувани над 100 нейни есета и интерпретативни съчинения. През 2024 г. излезе дебютният ѝ сборник с разкази „Нещо за подарък“, който за по-малко от една година има три издания. Всеки момент ще излезе от печат втората ѝ книга „Качи се по-нагоре“. Семейна е, с две деца и трима внуци.