Каквито и планове да правим, първо трябва да ги съобразяваме с Божия закон и да молим за Божието благословение, каза отец Велико в Добрич

Каквито и планове да правим, първо трябва да ги съобразяваме с Божия закон и да молим за Божието благословение, каза отец Велико в неделната си проповед в храм „Света Троица“ в Добрич.
Свещеникът посочи, че на Десетата неделя след Петдесетница евангелското четиво разказва за бащата на болно момче, който търси помощ от Христос, след като учениците Му не успяват да го излекуват.
Отец Велико обърна внимание, че Библията съдържа множество примери за родители, чиято вяра и молитва за техните деца са по-силни от вярата и молитвата на самите апостоли. По думите му много родители стигат до пълно отчаяние, когато усещат, че губят най-важното в живота си – своите деца, но не се отказват да търсят помощ и надежда.
Свещеникът припомни евангелския разказ за бащата на болното момче, който се обръща към Иисус с думите: „Господи, помилуй сина ми“. Мъжът вече е потърсил помощ от Христовите ученици, но те не са успели да излекуват детето. Затова той възлага надеждата си на Спасителя.
Според отец Велико именно вярата на бащата е в основата на чудото. Той подчерта, че мъжът пада на колене пред Христос, нарича Го Господ и Го моли от цялото си сърце, без да допуска, че молбата му ще бъде отхвърлена.
След като Христос изгонва беса и изцелява момчето, учениците Го питат защо те не са могли да направят същото. Тогава Иисус им отговаря, че причината е тяхното неверие и посочва силата на вярата, дори когато тя е „колкото синапово зърно“. Христос допълва, че този род не излиза освен с молитва и пост.
Отец Велико обясни, че сравнението със синаповото зърно показва, че вярата не е необходимо да изглежда голяма и впечатляваща, за да бъде силна. Той свърза образа на смачканото синапово зърно със състоянието на бащата, чието сърце е сломено от болката за детето му, но молитвата му е изпълнена с искреност и вяра.
Свещеникът припомни и думите на бащата, записани от евангелист Марк: „Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми“. Според него това е изповед, която може да бъде отправена от всеки човек, защото всички изпадат в моменти на маловерие и униние.
„Този баща взема всичките си несъвършенства, душевни, сърдечни, и ги стоварва пред нозете на Иисус. Такава трябва да е нашата изповед – не да отидеш и да кажеш: „Аз не съм грешил“, каза отец Велико.
Той подчерта, че евангелското четиво съдържа и важен урок за необходимостта от постоянна молитва и пост. По думите му апостолите са възприели Божията благодат като нещо, което е дадено веднъж завинаги, вместо да я поддържат чрез постоянна молитва и духовни усилия.
Според отец Велико тази поука се отнася както до свещенослужителите, така и до всички вярващи. Без молитва, която е проява на вярата, богослужението може да се превърне в празен ритуал. В религията, както и в живота, няма нищо магическо или автоматично, посочи той.
„От една страна ние зависим изцяло от Бога, а от друга страна Бог – условно казано – зависи от нашето доверие, нашата надежда, нашите усилия“, каза отец Велико.