Калина Любомирова: 41 години в океана от новините на БТА

Знаете ли, че години наред международните новини в Българската телеграфна агенция (БТА) са се разменяли по... тръба? 
Новините от световните агенции са идвали на телетипни машини на четвъртия етаж и техник е навивал принтовете на рула, за да ги спусне в кутия по тръба два етажа по-долу, където работят редакторите и репортерите на „Международна информация“ (МИНФ). После дръпвал кутията, а при следващи новини операцията се повтаряла. Този, който получавал рулата с новини по тръбата, се наричал „тръбач“.
В БТА отдавна новините не идват на телетип и няма тръба, но все още има „тръбач“. Това е човекът в дирекция „Свят“, който следи новините, първи ги вижда и разпределя да се подготвят за превод, обобщаване и излъчване.
Тази история разказа за подкаста ни БТА Паралели Калина Любомирова, дългогодишен „тръбач“, редактор и заместник-главен редактор на „Международна информация“. Тя идва в БТА  през 1978 г., едва 23-годишна и работи тук 41 години до пенсионирането си през 2019 година, основно в МИНФ. Думата, с която колегите й я определят, е прецизност: тя е известна със своята прецизност в писане и редактиране на новините до последния детайл.Разказва, че когато идва в БТА, е била в „пълно невежество“ какво представлява агенцията: завършила е френски език и литература и английски език в Софийския университет, вече гледа малкия си син и случайно разбира за възможност да кандидатства в БТА. Пресяването е на три нива: изпит на два езика чрез превод на статия от западно списание, като може да се ползва речник; редактиране на текст на български с политически, смислови и правописни грешки, и събеседване. От десетките кандидати остават неколцина и тя е една от тях.„И като попаднах тук, се сблъсках с българската медийна среда, която за мен беше напълно чужда, и с журналистическата професия, която ми беше също толкова непозната. Когато навлязох и видях къде съм, се пристрастих към този океан от информация, която можеше да се получи в онези години само в БТА“, разказва Калина.  „Сега с интернет информацията е достъпна. Тогава това, което ние имахме а в БТА, беше наистина знание за целия свят, достъпно за много малко хора“. 
В годините преди 10 ноември 1989 г. БТА има монопол на информацията. Понякога по телефон „петолъчка“ идват решения – при това невинаги бързо – какво и как да се пусне. Информацията се филтрира. Имало е отдел в ЦК на БКП, който се занимава с информацията: как тя да бъде филтрирана и за какви абонати. В БТА е имало и специален отдел, който се е занимавал с чуждата пропаганда за България. И цялата тази информация е отивала само при няколко абонати в тогавашното висше партийно и държавно ръководство, разказва Калина Любомирова.„След 1989 г. тази система се срути и нямаше нужда за всяко нещо да се питат партийните отдели. Всичко много се промени. В началото имаше някои навици от това минало, но много бързо се отпуши“, обяснява тя.Един от примерите: в БТА отдавна няма спецотдел, подготвял бюлетини с ограничен достъп. Остават обаче смешните истории. Хората от този специален отдел е трябвало да филтрират и селектират информацията за бюлетините, които достигат само до хората на властта. И макар и да са се ползвали с партийното доверие, те ... не са знаели чужди езици. Карали са журналистите от МИНФ да им превеждат. И от това тръгва закачката „Превеждай, без да четеш!“ .Един вид, без да помниш.Защо е трябвало да се сменя чуждо име в новина на БТА?Какви са били наказанията за грешки?Какво е усещането да отразяваш атентатите на 11 септември?Защо се налага да има 24-часова смяна в МИНФ?Какъв е сантиментът, когато стане дума за фразата на президента Рейгън „Г-н Горбачов, разрушете тази (Берлинската) стена“?Защо редакторите в МИНФ са и добри, търсени преводачи на сериозна литература?
Гледайте разговора в Калина Любомиирова в новия епизод на подкаста ни БТА Паралели в Ютуб и в СаундКлауд