Днес в Младежкия дом в родния град на поета революционер се състоя конференция, озаглавена „Христо Ботев - 150 години безсмъртие“. Открита бе и постерната изложба „Априлско въстание – 150 години история и памет“. Двете събития са подготвени със специалното съдействие на студенти от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
По думите на кмета на Калофер Драгомир Боев специално внимание в експозицията е отделено на героя, който слага епилога на Априлското въстание, с чиято смърт свързваме потушаването му – Христо Ботев. „Тази конференция е много важна за нас, защото ние Ботев го държим в сърцето си, в съзнанието, в умовете ни, и в същото време искаме неговите завети да достигнат и до младите, до следващите поколения. Събитието е насочено най-вече към учениците, които занапред трябва да имат един пътеводител, повелята на Ботев, неговия героизъм и живот, посветен на България“, каза Боев.
Автор на изложбата, която показва и отразяването на Априлската епопея през различните исторически епохи, е асистент д-р Владимир Терзиев. Експозицията проследява формирането на публичната памет за въстанието през различните периоди и политически контексти – от най-ранните сведения чак до съвремието. Проследява се какво е мястото на Априлското въстание в историческата наука и как спомените в разказите на очевидци на въстанието навлизат в академичната литература с помощта на критичния подход. Експозицията представлява 25 тематични табла. Терзиев каза, че акцентът е как Априлското въстание влиза в историята и как се изгражда обществената памет и академичните проучвания върху въстанието. Експозицията започва с първите свидетелства от избухването на въстанието и първите информации в тогавашния печат, през спомените на очевидци и участници, ролята на държавата в отношението ѝ към поборниците, изграждането на първите мемориали и постепенното навлизане на академичната наука в Априлското въстание, самото въстание, как се възприема от академичните историци, как трябва да разглеждаме спомените.
Пет от таблата в изложбата са посветени на Христо Ботев, личност, без която Априлското въстание не може да се разглежда, защото той поставя кулминационния етап на въстанието. Тези 5 табла отразяват по какъв начин след неговата гибел се изгражда образа на Ботев в обществената памет и как Ботев се разглежда във всички исторически периоди, мемориалите свързани с него, предмети на бита, които по един или друг начин напомнят за неговите съчинения и въобще какво е отношението днес към Ботев, отбеляза Терзиев.
В конференцията петима студенти от Историческия факултет на Софийския университет изнесоха доклади и беседи за живота и делото на Христо Ботев.
Алекс Анастасов говори за идеологията на Христо Ботев, как той е виждал една освободена България да се развива, по какъв път да тръгне, по какъв начин той е разбирал националните процеси през неговото време и по какъв начин трябва да се развива революцията, за да се постигне това освобождение.
Илиян Петров, също студент от III курс със специалност „История и геополитика на Балканите", говори на темата „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова" като плод на сътрудничеството на двамата революционери“. Според него периодът на късното възраждане не може да се разглежда, без да се отдаде внимание и на художествената литература, как тя е повлияна от времето, в което са живели. Техните трудове са живата мисъл на тези личности и са най-лесният начин да се докоснем до тях и по-лесно да ги разберем, каза Петров.
Конференцията и изложбата се реализират с финансовата подкрепа на Министерството на културата и са част от Националната програма, посветена на 150 години от гибелта на Христо Ботев.
На 21 септември Ботевите дни в Калофер, които тази година са озаглавени „150 години безсмъртие“, продължиха с исторически спектакъл и 3D мапинг.