Това, което Георги Парцалев и Георги Калоянчев носеха в себе си, е българският национален дух. Това каза в Националния пресклуб на БТА в Добрич актьорът от Драматичен театър „Йордан Йовков“ Красимир Демиров на представянето на септемврийския брой на списание ЛИК.
Демиров започна с това, че е имал няколко срещи с актьорите, но не е играл с тях на една сцена. „Аз съм имал само няколко срещи с тях, но те са незабравими“, каза той и допълни, че като студент любимото му място е било Сатиричният театър, където и двамата са сред доайените. „Георги Калоянчев бе човек, който държеше на мимиките, на жеста, а не само на словото. С изключително тънко чувство за хумор. И двамата бяха „народни артисти“, но издигнати за такива от народа“, каза Красимир Демиров.
Той разказа също, че Георги Калоянчев се е раздавал на сто процента и на репетиции не е търпял някой само да маркира, а да не играе.
Актьорът разказа и любопитни моменти от срещите си с тях. „След една постановка, когато гостуваха тук, ме поканиха да седна на тяхната маса и Калата ме попита дали ми е харесал спектакълът. Аз му отговорих, че на моменти не съм чувал добре репликите му. Тогава той замълча, свъси вежди и ме почерпи кафе, само защото съм му казал истината“, каза Демиров.
„Георги Парцалев също е идвал в Добрич и пак така след една постановка ме поканиха на тяхната маса, аз обаче си бях забравил парите и им казах, че ще отида вкъщи да си взема. Тогава Парцалев ми даде 20 лева. Аз му обещах, че ще ги върна, когато отидем след месец в София, но не успях. Той почина малко преди това. Така ми остана един дълг към него. И се старая да го върна на сцената. Не като играя като тях - истински, защото те са недостижими, но поне да се опитвам да ги стигна“, каза още Демиров.
По думите на актьора няма кой друг да изиграе Бай Ганьо по-добре от Георги Калоянчев. „Георги Парцалев беше бохем – човек ларж, който живееше за мига. Докато Георги Калоянчев беше малко по обран в контактите с хората. Беше уморен от това да му се мазнят. Парцалев пък носеше онзи народен дух“, допълни Красимир Демиров.
„Отиде си едно поколение, което носеше българския театър на раменете си. „Сатиричният театър бе създаден, за да осмива недъзите на социалистическия строй и те успяваха да го правят. Обвиняваха Калата, че Тодор Живков му е дал апартамент. Тогава аз му казах, че не апартамент, а дворец е трябвало да му дадат. И не само на него, а и на Георги Парцалев, на Стоянка Мутафова, на Кисимов, на плеада актьори. Това бяха артисти, които хората трябваше да носят на ръце. Те бяха трибуната, която казваше на народа къде са недъзите, къде са правдите и неправдите. Те винаги изглеждаха усмихнати. Винаги открити, весели и със сърца отворени към народа. Те носиха в себе си българския национален дух. Светла им памет!“, завърши Красимир Демиров.