Камен Луков е сред най-значимите личности в историята на българската военна музика и един от водещите двигатели на културния живот в Ловеч през първата половина на ХХ век. Това каза за БТА Светлана Петрова, завеждащ отдел „Краезнание” в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев” в Ловеч, по повод 150-годишнината от рождението на маестрото.
Камен Луков е роден на 26 ноември 1875 г. в с. Копиловци, Монтанско. На 16 години постъпва като музикантски ученик в оркестъра на 5-и пехотен Дунавски полк в Русе (1891). „Признат за изключително талантлив, през 1896 г. е изпратен да учи в Императорското музикално училище в Одеса. Работи като докер, обущар и прислужник, за да се издържа. При дипломирането си впечатлява музикалните среди с изпълнението по собствен аранжимент на романса „Славей“ от Алябев”, разказа Петрова.
През 1905 г. Луков се завръща в родината и е назначен за капелмайстор на 34-ти пехотен Троянски полк в Ловеч - на овакантеното от Панайот Пипков място. „Композиторската и диригентската му дейност са ключови за издигането на музикалния живот в града. Особено влияние оказва военният оркестър на 34-ти пехотен Троянски полк, който се утвърждава като водеща културна институция — участва в официални събития, паради, публични концерти, а от 1913 г. свири ежедневно и на кинематографичните представления”, посочи краеведът.
Камен Луков участва с музикантския взвод в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. На фронта при Чаталджа и Одрин през 1913 г. създава един от емблематичните български маршове - „Весели и в боя“, посветен на капитан Цоко Коев. Маршът бързо се разпространява в частите на армията, а след Първата световна война е приет като церемониален марш на Българската армия. Под неговите звуци традиционно започват парадите на 6 май - Денят на храбростта.
Друг от великите му маршове - Марш на 34-ти пехотен Троянски полк (Троянци), познат още като „Балканци“ или „Български чеда“, е създаден по заповед на ген. Владимир Вазов по време на Дойранската епопея през 1917 г. „Свидетелство за силата на този марш е свързаната с него прочута фронтова история. В най-напрегнатите дни на позиционните боеве на Южния македонски фронт, когато английската артилерия засилвала огъня срещу позициите на 34-ти пехотен Троянски полк, Камен Луков започвал да свири полковия марш. Тогава ставало нещо необичайно - всеки път, когато маршът зазвучавал, противниковата канонада притихвала. Впечатлени от това, английски парламентьори един ден дошли до нашите предни линии и съобщили, че командването им желае да получи нотите на тайнствения марш, който кара българите да стоят непоколебимо под огъня. Нотите били изпратени по установения ред и така музиката на Луков преминала и отвъд фронтовата линия”, обясни Светлана Петрова.
След демобилизацията през 1919 г. Луков се завръща в Ловеч. Дава уроци по пиано, цигулка, китара, флейта. През 1920 г. поема ръководството на любителския струнен оркестър в града. През 1922 - 1924 г. служи за кратко в Харманли и Разград, но през 1924 г. с бюджетно предвиден щат отново е назначен за капелмайстор на военната музика в Ловеч. Годината е белязана и от прощален концерт в Разград в негова чест.
Под негово ръководство военният оркестър на 34-ти пехотен Троянски полк изнася концерти за набавяне на музикални инструменти, участва в благотворителни инициативи и празнични тържества. Оркестърът укрепва патриотичния дух и разширява музикалния хоризонт на ловчалии. През 1926 г. Ловеч тържествено отбелязва 25 години от музикалната дейност на композитора.
Луков е сред основните двигатели на ловешкото музикално дружество „Кавал“, където работи заедно с Евстати Павлов, Иван Иванов и Емануил Димитров. В различните години е избиран за диригент и член на настоятелството. През 1927 г. с тридневни тържества Ловеч отбелязва 100-годишнината от смъртта на Лудвиг ван Бетовен. Програмата е организирана от Евстати Павлов и Камен Луков. Под негово ръководство дружеството поставя оперети като „Двете пролетни царици“, „Възкресна нощ“ (1935), „За Отечеството“ (1936); поддържа активен календар от концерти и музикални събития.
„През този период Луков се утвърждава не само като композитор и капелмайстор, но и като културен организатор и педагог, който оформя поколения млади музиканти. През 1935 г. е назначен за учител по музика в ловешката гимназия. През 1939 г. той се появява отново в публичните хроники като представител на ловчанското гражданство по време на национално тържество във Велико Търново – знак за уважението, което Ловеч продължава да изпитва към своя маестро”, коментира Петрова.
До края на живота си Камен Луков остава в Ловеч – градът, който приема неговите идеи, развива неговите таланти и съхранява неговото наследство. Умира тук на 7 август 1949 г. Музикалният му архив е предаден на Българската академия на науките. Днес улица в града носи неговото име.
Според завеждащия отдел „Краезнание” на Регионалната библиотека в Ловеч Камен Луков е личност, която олицетворява талант, дисциплина и всеотдайност – добродетели, които отекват в създадените от него маршове. Педагог, диригент и общественик, той вплита музиката в ежедневието на своя град и оставя след себе си наследство, което продължава да звучи и днес. Знак за признание към делото му е учредяването на Фестивала на духовите оркестри „Камен Луков“, проведен за първи път в Ловеч през 2019 г.
БТА припомня, че в родното село на композитора и военен диригент беше показана документална изложба по повод 150 години от рождението му.