Естествени камъни, керамика, алуминий, рециклирана стомана и вятър са сред изразните средства в петата поредна изложба “Завинаги е сега” на фона на внушителното въздействие на древноегипетските пирамиди в Гиза.
Символично тазгодишното издание започва с “Вратите на Кайро”, които “отварят” уникалното изложбено пространство и провокират съзнанието със съпоставката на мимолетното и вечното. “Вратите са архитектура на интимност. Събрани от улиците на Кайро, тези порти носят спомени и жестове; те са свидетели на срещи и раздели, сбирки и моменти на тиха затвореност, предлагали са закрила и са пазили тайни”, казва авторът Александър Фарто от Португалия. В пустинята вратите спират да изпълняват буквалната си функция и се превръщат в граници, портали между миналото и настоящето.
“Ехо от безкрайността” кани посетителите в своеобразна градина за медитация, събрала цветовете, формите и излъчването на различни естествени камъни. Творбата на базираната в САЩ Алекс Проба, създадена в сътрудничество с компанията “СолидНейчър”, се състои от три отделни скулптури, които изглеждат като една монументална форма. “Камъкът пази паметта, а безкрайните цикли на трансформация отекват през поколенията”, посочва Проба.
Южнокорейският артист Джей Парк, известен с конструирането на изображения чрез отпечатване на цифрови пиксели (точки и линии), участва с инсталацията “Кодът на вечността”. Структурата й се основава на числови пропорции, извлечени от височината и дължината на пирамидите, които се виждат зад нея. Хиляда акрилни огледала, подредени на земята, кодират въображаемо писмо в морзов код от митичния основател на първото корейско царство Тангун до древноегипетски фараон.
“Нула” на “Рисайкъл Груп” символизира началото на нова ера, нулирането на старите системи с появата на допълнително, четвърто дигитално измерение. Пластмасовата мрежеста материя е новата ни дигитална обвивка. Застиналите в движение човешки фигури ни представят хванати, заседнали в мрежата. “Виртуалният свят ни поглъща все повече и повече, променяйки възприятието ни за реалността”, обясняват авторите.
Скулптурата от алуминий и неръждаема стомана “Шен” на турския артист Мерт Еге Кьозе е вдъхновена от древноегипетския символ шен, който означава безкрайност, цялост и божествена защита.
“Пустинни цветя” на ливанеца Надим Карам са изработени от рециклирана и изветрена (Corten) стомана. “Всяко цвете има сърце от скрити, неразказани истории.” Творецът иска да предизвика размисъл за това как “историята, пространството и времето решават кои разкази се запазват и кои се забравят.”
Бразилката Ана Ферари “си партнира” с вятъра, който композира мелодии в инсталацията й от 21 големи, полирани алуминиеви флейти, подредени в спираловидна формация.
Френско-бенинският артист Кинг Хундекпинку ни изправя пред последното останало от седемте чудеса на античния свят “Бял тотем от светлина”, украсен с ръчно изработени елементи, вдъхновени от естествените защитни системи на цветя, растения и други организми. Идеята е, че красотата в природата често не може да се раздели от инстинкта за защита, приспособяване и издръжливост. Творбата намира духовна основа и в олтарите на религиозната система вуду в Бенин.
“Маат” на египтянката Салха ал Масри има формата на пръстен за подпечатване на документи, за който се смята, че е принадлежал на един от древноегипетските царе. Маат е древноегипетската богиня на правосъдието, въплъщаваща принципите, които управляват вселената и баланса между хаоса и реда.
Със скулптурата си “Третият рай” италианецът Микеланджело Пистолето показва визията си за сливането на природата и създадения от човечеството свят, за да се роди устойчива и отговорна цивилизация. Творецът преобразява математическия знак за безкрайност с трети централен кръг като символ на нов баланс и преодоляване на конфликта между естественото и изкуственото.
През 2021 г. “Завинаги е сега” превърна египетските пирамиди за първи път в 4500-годишната им история в част от изложба на съвременно изкуство. Настоящото пето издание започна на 11 ноември и ще продължи до 6 декември.