Той подчерта, че кампанията е постигнала медиен плурализъм на гледните точки към Алеко - 160 различни гледни точки. Това е доказателство, че плурализмът не е лозунг, още повече, че живеем във време, в което общностите се крепят от различията помежду им, посочи доц. Лозанов. Когато сме различни помежду си, това ни прави общност, а не подобието, допълни той.
"Този брой на ЛИК, посветен на Алеко Константинов за мен е много въодушевяващ заради възможността да мислим по различен начин и тъкмо това да ни обединява", каза Лозанов. Текстовете сякаш преди всичко са коментарни текстове за Алеко, който е станал част от матрицата на българското мислене, така че ние, мислейки за Алеко, мислим и по "алековски" в някакъв смисъл, посочи той.
Кампанията се занимаваше и с това да поправя грешки в прочита на Алеко, защото без съмнение една книга е равна на прочитите, които може да произведе. Ние сме произвели различни прочити на Алеко, част от които са в някакъв смисъл срещу самия Алеко, срещу начина, по който той се е опитвал да влияе върху обществото, каза Лозанов и даде пример с начина, по който се възприема най-популярният му герой Бай Ганьо. Той е карикатура, но през годините започва да се възприема като типичен образ.
Според Лозанов този образ е създаден, за да може българинът, оглеждайки се в него, да променя себе си, да не прилича на него, а в голяма степен се е превърнал в оправдание за определено поведение. Той подчерта, че един от огромните пороци в обществото, който идва от идентификацията с Бай Ганьо в годините на преход, е повтарящата се фраза "Всички са маскари“. Това е карикатурна реплика, която осмива Бай Ганьо за това, че няма позиция и ценности. Когато тази реплика влезе в българската политика, изчезна лявото и дясното, изчезнаха добрите и лошите, и всички постепенно бяха замазани с "голямата баданарка“. Много е важно да се поправят прочитите, защото в херменевтиката няма правилно разбиране, има криво разбиране. Една от целите на тази кампания беше тази, обобщи той.