Той отбеляза, че епископ Константин Преславски не е канонизиран с останалите Кирило-Методиеви ученици и до XIX век личността му е напълно забравена от учените и от църквата.
„Покръстването на българския народ и християнизацията му чрез дейността на основаната от княз Борис и оформила се малко по-късно като национална българска православна църква доведе до най-дълбок, велик прелом във всестранния културен живот на българския народ, до промяна на неговото духовно битие. Воден от принципите, идеите и целите на новата християнска религия българският народ обнови във велика мащабност своя културно-творчески потенциал и създаде своята велика духовна материална и духовна старобългарска култура. В нея той за пръв път решително и завинаги се самоопредели като самостоятелен, самобитен и културно-творчески живот. Но мястото в редицата на строителите и учителите на старобългарската писменост епископ Константин Преславски, чието име украсява Шуменския университет, има свой огромен дял. Наред със св. Климент Охридски той е най-плодовитият книжовник от кръга на Кирило-Методиевите ученици“, каза в началото на изказването си митрополит Йоан, след което припомни за живота и книжнината на епископ Константин Преславски.
На научната сесия присъства и вицепрезидентът Илияна Йотова. "Приемам, че мисията ми е да върна подобаващото място на българистиката в световната наука", каза тя в обръщението си към участниците във форума, посветен на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата, която се провежда в Шуменския университет.