Капуани Киуанга покри с хиляди мъниста канадския павилион на Венецианкото биенале

Стотици хиляди малки стъклени мъниста покриват целия канадски павилион на Венецианското биенале на изкуството тази година. Проектът, озаглавен Trinket („Дрънкулка“, англ.) е на Капуани Киуанга – първата чернокожа жена, излагала в канадския павилион.
В павилиона са разположени и четири скулптури от един и същ материал, инкрустирани с мъниста. Чрез проекта си авторката разказва историята на Венецианското стъкло и иска да покаже как то променя света. 
Комисар на павилиона е Националната галерия на Канада, а куратор е Гаетане Верна. Това е първият път, когато художник драпира павилиона в пищни нишки от кобалтово-сини мъниста, посочва канадското издание CBC.
ПАВИЛИОНЪТ
Според архитектурния историк Питър Сийли, който е асистент във Факултета по архитектура, ландшафт и дизайн на Даниелс в Университета на Торонто, цитиран от канадското издание Сanadian Аrchitect, вниманието, с което са поставени мънистата, е красива почит към проектирания през 1957 г. канадски павилион. По думите му, това е едно от великите произведения на следвоенния италиански модернизъм.
„Докато павилионът понякога е критикуван като пространство, трудно за излагане, инсталацията на Киуанга е идеално адаптирана към заобикалящата я среда. Нанизите от мъниста имат изящни детайли, които могат да бъдат внимателно разгледани отблизо. И както самият павилион е проектиран около две дървета, растящи в него, мънистата са монтирани около знаци за изход, противопожарни аларми и други елементи, характерни за съвременните сгради. Временен повдигнат под, леко отстранен от стените, позволява на мънистата да падат в плитка пролука. Полученият ефект подчертава вертикалната непрекъснатост на преливащите една в друга повърхности, покрити с перли“, казва той.
МЪНИСТАТА КАТО ВАЛУТА
Инсталацията основно се състои от conterie (зърнени мъниста), исторически използвани като разменна монета. Векове наред мънистата, наречени conterie, се произвеждат на остров Мурано и се използват като валута и за бартер, набирайки популярност през XVI век, когато европейските търговци и изследователи разширяват глобалния си обхват. „Тези малки, миниатюрни стъкълца оформят нашия модерен и постмодерен свят“, разказа Киуанга преди откриването на Венецианското биенале, цитирана от CBC.
„Интересувам се как самите материали могат да бъдат документи на човешко, социално и политическо взаимодействие“, отбелязва тя пред изданието. 
„Киуанга използва тези малки стъкълца, за да изгради монументалното от миниатюрното, като всяко мънисто действа като свидетел на минали взаимодействия, променили социално-икономическия пейзаж на шестнадесети век и след това. Работата се занимава с често разрушителната история на търговията и с това как търговията с тези мъниста е оформила света“, пише на сайта на биеналето. 
Капуани Киуанга е родена в Канада, а в момента живее в Париж. По думите на изданието Аrtnews тя е известна със своята изследователска практика, която се занимава със скулптура и инсталация до фотография, видео и пърформанс. „Често насочва вниманието си към историите на онези, които са били насилствено маргинализирани, забравени или заличени, фокусирайки се върху трансатлантическата търговия с роби, Зелената книга и цветните декорации, правени за дипломатически срещи с африкански нации“, пише още сайтът.
Павилионът на Канада се намира във Венецианските градини и може да бъде разгледан до 24 ноември. Както БТА писа, тазгодишното издание на Биеналето бе официално открито на 20 април. Негов главен куратор е Адриано Педроза, а темата е „Чужденци навсякъде“.