Картината „Ахинора“ на Иван Милев напусна постоянния си дом – музей „Ахинора“ в Казанлък и отпътува за Созопол, където ще бъде показана само за ден на Празниците на изкуствата „Аполония“. Творбата може да бъде видяна утре (2 септември) в рамките на изложбата „Иван Милев. Само чайки, пясък и проклятие“, представена от Художествената галерия, а това е едва второто ѝ излизане от Казанлък от откриването на едноименния музей през 2024 година. Преди създаването на музея „Ахинора“ е гостувала в Рим и Виена – градове, свързани с житейския път на Иван Милев. Много съм щастлив, че „Ахинора“ във варианта от 1925 година ще бъде показана именно в Созопол в рамките на изложбата, която сме подредили там, каза за БТА директорът на казанлъшката галерия д-р Пламен Петров. Той посочи, че това е една изложба, която говори за вътрешните бягства на Иван Милев - нещо, което по особен начин резонира с картината „Ахинора“. Затова и сме избрали тя да седи заедно с образа на художника в една плоскост, посочи изкуствоведът и отбеляза, че показването на „Ахинора" в Созопол не е просто сензационна крачка, а по-скоро едно логично нейно присъствие именно в пространствата на тази експозиция. Той обясни, че процедурата по пътуването на творбата се осъществява съобразно съществуващата нормативна уредба и по указанията на реставратора Кристина Белева, която преди пет години, специално за пътуването ѝ в чужбина, реализира цялостното ѝ почистване и стабилизиране. Днес именно тя е и човекът, на чиято експертиза екипът на галерията разчита при опазването на цялата колекция на галерията, и в частност на наследството на Иван Милев, допълни д-р Петров. Картината е под специално музейно стъкло с 92 процента пропускливост на светлината и с висока UV защита. Това позволява близко съзерцание от публиката, но и нейната безопасност, посочи още изкуствоведът и допълни, че с такива стъкла са осигурени всички творби на Милев в изложбата в Созопол. Той отбеляза още, че „Ахинора“ е творба, която трудно може да излезе от „дома“ си заради спецификата на музея, която не позволява нейното отсъствие. Музей „Ахинора“ в Казанлък е единственият в страната, посветен изцяло на една картина, а целта му е да обогати знанието както за нея, така и за житейския и творчески път на Милев.
„Смея да твърдя, че това, което имах като стратегия при създаването на музея проработи, макар и много хора да не ми вярваха, че ще се случи“, каза д-р Петров. Днес много, много хора са чували името „Ахинора“ и го свързват именно с този образ, чийто загадъчен поглед публиката и преди е виждала, но не е имала такъв пиетет към него. Това е и целта на този музей – да покаже начина на превръщане на едно произведение на изкуството в своеобразен символ, посочи той и допълни, че това не е случайно произведение. „Ахинора“ попада в Казанлък като жест на дарение от самия автор, при това само броени седмици преди кончината му, като че ли той предусеща собствената си смърт, каза изкуствоведът. Милев рисува „Ахинора“ в своя творчески апогей, вдъхновен от текста на Николай Райнов. В него царица Ахинора е изгорена на клада в името на създаването на
българската държава, тя е „първата българска дама“, с дъх на теменуги, но и самотна
като чайка. Именно тази многопластовост на образа продължава да привлича погледа
към картината – от загадъчната ѝ усмивка, прикрита зад белия воал, до червените
устни, които остават един от най-разпознаваемите акценти в образа ѝ, посочи още д-р Петров. Той допълни, че въпреки „изследователската дискеция“ и множеството новоразкрити факти около контекста на създаването на „Ахинора“ през последните години, картината на Милев продължава да крие своите тайни.
Заглавието на картината на Милев препраща към легендарния разказ на писателя и художник Николай Райнов „Царица Ахинора“. Иван Милев се среща със сюжета още при първата му публикация по страниците на списание „Отечество“ през 1917 г. Година по-късно текстът ще бъде поместен в книгата на Николай Райнов „Видения из древна България“, в която е репродуциран и първият известен ни днес образ на Ахинора, дело на самия автор.
През 1922 г., все още студент в Държавната художествена академия в София, Иван Милев се обръща към сюжета, за да създаде първия вариант на картината си „Ахинора“. Три години по-късно, през 1925 г. художникът се връща отново към темата, в резултат на което се ражда представената в музея творба. В нея основният акцент е сякаш върху погледа на Ахинора – „когато ме зърнеше някой, душата му се губеше в очите ми“. Друг важен детайл от портрета е забулената усмивка на легендарната царица, която „сееше в сърцата язви“.
На 25 октомври 1926 г., само няколко месеца преди ненавременната си смърт, Иван Милев сам дарява „Ахинора” на Музея за старини с художествена сбирка в родния си Казанлък. Попаднала в мрака на музея, картината за дълго остава непозната за публиката и изследователите на творчеството на художника.
В художествено отношение картината може да бъде определена като един от най-енигматичните женски образи в историята на българското изкуство. Доминиращият поглед на Ахинора, прикритите женски устни, множеството символи, част от които остават неразчетени, допринасят за аурата на творбата, определяна от публиката като „българската Джоконда“. И днес картината провокира различни питания, а най-логичното сред тях е: Дали в образа на Ахинора са отразени портретните характеристики на конкретна жена от личния свят на художника? През годините са се появили различни предположения, които остават в полето на спекулацията – теории, за които гостите ще могат да открият повече в музея – дом на творбата.