Шедьовърът на Пикасо "Герника" - огромно платно, превърнало се в универсален призив за мир и изложено в музея "Рейна София" ("Кралица София") в испанската столица, е предмет на борба между Страната на баските, която претендира за него, автономната област Мадрид и централното правителство, предаде АФП. С размери 7,8 на 3,5 метра, нарисувана почти непосредствено след бомбардировката на баския град Герника от нацистката авиация, наета от Франко по време на Гражданската война през 1937 г., картината често е обект на желание от страна на Страната на баските. В края на март, по време на среща с министър-председателя, баският регионален президент Иманол Прадалес повтори искането, като каза, че желанието му е да я изложи в музея "Гугенхайм" в Билбао. "По повод 90-годишнината от бомбардировката на Герника, ние искаме временно прехвърляне като форма на репарация и историческа памет", каза той тогава.
Министерството на културата поръча технически доклад на музея "Рейна София" - процедура, която се повтаря често, тъй като искането за "връщане" на картината в Страната на баските не е ново. Музеят този път възприе метод на работа, установен през 2011 г., базиран на технология с роботизирана система, за да се избегне на всяка цена преместването на произведението. Според доклада, изготвен от музея и достъпен на сайта му, преместването на творбата е "силно непрепоръчително".
В понеделник в дебата обаче се включи и председателката на автономна област Мадрид Исабел Диас Аюсо. Защитавайки запазването на картината, която привлича повече от милион и половина посетители в мадридския музей "Рейна София", тя определи това предложение като "провинциално", което й навлече гнева на баските. За нея това предложение е "безсмислено" - "да се връщаме към произхода на нещата, когато ни е удобно. В такъв случай нека преместим цялото творчество на Пикасо в Малага, където е той е роден", иронизира тя, казвайки, че "културата е универсална". На въпрос по темата, правителството реагира чрез своята говорителка Елма Саис, като посочи, че се основава на мненията на "професионалистите", тоест на музея, и че "никога не прибягва до обиди".
Откакто Пабло Пикасо я е нарисувал през 1937 г. по поръчка на правителството на Испанската република, картината "Герника" винаги е имала огромно политическо значение. През 1995 г. испанските власти отказват да я предоставят на Центъра "Жорж Помпиду" в Париж с мотива, че произведението може да претърпи необратими щети по време на транспортирането. Годината след това Бернар Пикасо, внукът на художника и един от управителите на творчеството на дядо си, се противопоставя на искането за временно заемане от "Гугенхайм" в Билбао. Предназначено за павилиона на Испанската република на Световното изложение през 1937 г., платното е изпратено в САЩ през 1939 г. в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк (MOMA), където остава повече от 40 години. По искане на Пикасо картината е трябвало да остане там до възстановяването на демокрацията в Испания, а репродукциите на "Герника" по време на диктатурата стават символ на опозицията срещу франкизма.
През 1981 г., след смъртта на Пикасо (1973) и Франко (1975) и след като е била заемана за няколко изложби, по-специално в Япония, "Герника" се завръща в Мадрид, за да бъде изложена в Националния музей "Прадо". През 1992 г. картината е преместена в Музея за съвременно изкуство "Рейна София", който се намира на няколкостотин метра от "Прадо", припомня АФП.