Родена в Унгария преди 68 години, Карико - 13-ата жена, удостоена с Нобелова награда за физиология или медицина, извършва авангардната си и новаторска работа в САЩ. Преди да й донесе редица научни награди, работата й първоначално я принуждава да работи в сянка.
Едва ли някой си е представял, че именно нелегалната работа на унгарската биохимичка ще проправи пътя на ваксините срещу КОВИД-19, разработени от "Пфайзер" и "Модерна". През декември 2020 г. изследователката каза за АФП, че след толкова години усърдна работа трудно се приспособява към светлината на прожекторите. По думите й нейният случай илюстрира "необходимостта от подкрепа на науката на много нива", казва Карико във видеоинтервю от дома си във Филаделфия. През 90-те години на миналия век бъдещата Нобелова лауреатка прекарва голяма част от времето си да кандидатства за финансиране на изследванията си върху информационната рибонуклеинова киселина (иРНК) - молекулите, които дават на клетките "инструкции" за производството на протеини, които са от полза за организма ни. Каталин Карико смята, че иРНК може да играе ключова роля в лечението на някои заболявания, лекувайки, например мозъчната тъкан след инсулт. Университетът на Пенсилвания обаче, където Карико е на път да получи професорска титла, спира тази траектория, на фона на последователни откази на нейните заявления за отпускане на субсидии за научни изследвания.
"Трябваше да бъда повишена и точно тогава ме понижиха, очаквайки да напусна", спомня си тя. По онова време Каталин Карико не разполага с прословутата зелена карта за пребиваване и се нуждае от работа, за да поднови визата си. Освен това тя е наясно, че с намалената си заплата трудно ще може да финансира висшето образование на дъщеря си. Карико обаче проявява упорство.
Дъщеря й, Сюзън Франсия, не само завършва прочутия университет в Пенсилвания, но и печели златен медал като член на отбора по гребане на САЩ на Олимпийските игри през 2008 и 2012 г. В края на 80-те години на миналия век научната общност се занимава с ДНК. Каталин Карико от друга страна се интересува от иРНК, представяйки си, че тя може да осигури на клетките средство сами да произвеждат терапевтични протеини. Решение, което би позволило да се избегне модифицирането на генома на клетките с риск от въвеждане на неконтролируеми генетични модификации.
Информационната РНК обаче също създава проблеми - тя предизвиква силни възпалителни реакции, тъй като имунната система я смята за нарушител. Заедно с партньора си в изследванията, имунолога Дрю Уайсман, с когото си подели тазгодишната Нобелова награда за физиология или медицина, Каталин Карико постепенно успява да въведе малки модификации в структурата на РНК, правейки я по-приемлива за имунната система. Тяхното откритие, публикувано през 2005 г., оказва голямо влияние и донякъде успява да изведе Карико от анонимността. Впоследствие двамата правят още една стъпка напред, успявайки да поставят своята ценна РНК в "липидни наночастици" - покритие, което я предпазва от прекалено бързо разграждане и улеснява навлизането й в клетките. Резултатите им са публикувани през 2015 г. Пет години по-късно тези пробиви се оказват от решаващо значение за борбата с пандемията от КОВИД-19. До 2022 г. Каталин Карико е вицепрезидент на германската лаборатория "Бионтех", свързана с компания "Пфайзер", която произвежда първата ваксина, разпространена в западния свят. Другата е произведена от "Модерна". Въпреки многобройните си награди, включително приза "Ласкер", Каталин Карико никога не забравя моментите, когато се е чувствала недооценена. Особено когато в един свят, доминиран от мъже, в края на някои конференции на експерти се случва да я питат: "Къде е вашият ръководител?".